Малкият
Алекс не може да заспи без своето вече пораздърпано и захабено шарено одеалце;
Когато
е на ново място и се почувства неспокоен, Пепи започва да си тананика- издава
определени напевни и повтарящи се звуци, които го успокояват;
Иначе
смелата и любознателна Ани не излиза никъде без своето мече „ме-ме”. Ако го
забрави става тревожна и раздразнителна и не може да се успокои докато не го
вземе отново при себе си.
Извикахте ли в съзнанието си сходна случка?
Повечето от вас сигурно са ставали свидетели на подобна сцена. Може би сте
наблюдавали това поведение у своите бебоци или вече поотраснали мъници. Може би
сте чували разкази от своето детство или дори помните любимата си играчка, с
която бяхте неразделни?
В тази статия може да прочетете кога и защо се
появява този феномен, какви функции изпълнява
и каква е ролята му в детското развитие.
Спонтанно, в хода на своето развитие, бебето
открива нещо- това може да е одеалце, възглавница, плюшена играчка, към което
формира изключителна привързаност, изразяваща се понякога дори до степен на
обсебеност. Обикновено, тези явления се появява между 4-тия и 12-ия месец от
развитието на детето и с израстването постепенно отшумяват.
Любимият обект заема изключително важно и
специално място в детския свят. Всички обекти, избирани от децата в този период,
имат сходни характеристики- те се избират от самото дете; създават усещане за
мекота и топлина (като допира с мама); детето се отнася към този обект като към
нещо живо- проявява към него изключителна обич, а понякога и омраза (поврежда,
хапе, захвърля играчката); обектът се носи навсякъде и детето протестира ако му
бъде отнет; не трябва да се променя или пере- за бебето специфичната миризма,
просмукана в него е ценна ; с развитието на мисленето и речта
играчката/предметът може да получи име- „гу-гу”, „на-на”, „бау-бау”,
„бебе-мече” и т.н.)
Защо се появява преходният обект и каква е неговата роля?
Психолозите наричат този предмет или играчка
„преходен обект”, т.к. помага на детето в прехода му от абсолютна зависимост
към относителна независимост от обгрижващите фигури. Това е нормално и необходимо явление, което
има своята важна роля. Появата му е сигурен знак за тласък напред в детското
психично развитие.
В процеса на растеж и развитие у детето започва да
се появява необходимостта да се отдели за малко от мама, да насочи
любопитството си в друга посока, да покаже, че може и самÓ. Повечето майки усещат това и започват да си
позволяват едно „дозирано” отсъствие. По този начин дават възможност на детето
да стане по-независимо. Бебето, от своя страна, започва да разбира, че то и
мама са две различни и отделни неща и че мама не винаги е там, когато му се
иска. Така то постепенно успява да отложи желанието си за моментално
задоволяване посредством заместител и първите фантазии- „ Гладен съм съм и
искам мама да ме нахрани, но тя се бави. Аз обаче мога да посмуча палец и за
миг да си представя, че това, което искам, се случва ”. Галенето, гукането, смученото на палец имат тази функция- да осигурят
временно удовлетворение и успокоение и напомнят на мама.
Успокоение, чувство за сигурност и сходство с мама
носи и любимата играчка. Тя помага за прехода от слятост с мама към постепенно
възприемане на реалността и на себе си като отделен. Самостоятелното изучаване
на света е свързано както с желание, така и със страх. Бебето вече може да
остава самÓ и проявява интерес към
света, но има нужда да се чувства в безопасност, когато мама я няма (или когато
самото то е отхвърлило протегнатата ръка на мама, за да бъде самостоятелно) и
създава своя “мечо’’, който хем е мама, хем не е мама, хем е
част от вътрешния свят на детето (измислена от детето, отговаряща не неговата
фантазия), хем част от външната реалност. Мечо е винаги там, той е нещо познато
и сигурно във всяка нова ситуация и има «магически сили». Когато детето е болно любимата играчка
облекчава страданията му от болестта, помага му да се адаптира и в детската
градина, което е нов етап от живота му, свързан с раздялата с най-близките.
Това е първото притежание на детето. То служи като
своеобразен щит срещу безпокойството. Използва се най-често при заспиване и в
моменти на самота и силна тревожност, а също и в процеса на отделяне от майката.
Това е и първият символ на детето. На неговата
основа впоследствие ще се разгърне способността за игра и фантазиране, а в
зрелия живот- способността за творчество.
Когато майката одобрява играчката и подхожда с
разбиране към детските желания, тя казва- «Виждам, че растеш и се отделяш от
мен. Мога да понеса това. Радвам се!»
