Детско психично развитие от 0 до 3 месеца.

               

Екипът на ДКЦ "Асцендент" стартира поредица от семинари,  свързани с психологическите аспекти на бременността,  родителството, емоционалното и психично развитие на децата.

Темите ще Ви помогнат в това:

Да се почувствате по- уверени и подготвени за бременността, раждането и отглеждането на потомство.

Да изградите една реалистична представа за предстоящото

Да видите по-ясно, че всички преминаваме през сходни етапи, емоции и преживявания, и все пак сме различни

Да сте информирани за рисковите фактори и да можете да ги разпознаете, в случай, че се наложи.

Теми:

Емоционални преживявания по време на бременността

Рискови фактори за развитието на следродилна депресия

Психично развитие: 0-3м.;

Психично развитие: 4-9м.

Психично развитие: 9-12м.

Психично развитие: 1-2г.

Психично развитие: 2-3г.

Психично развитие: 3-5г.

Психично развитие: 5-7г.

*Темите са примерни и могат да бъдат променяни

Каква ще бъде първата тема- Детско психично развитие от 0 до 3 месеца.

Ще говорим за особеностите на комуникацията майка-бебе; развитието на емоциите, сетивата, двигателната активност и говора на новороденото. Също така, ще видим как можете да стимулирате развитието на новороденото и кои игри са подходящи за този ранен период.

За кого са подходящи семинарите?

За бъдещи и настоящи майки и татковци и за всички, които имат интерес към темата.

Цена- 20 лева. Цена за двойка- 30 лева. 

Максималният капацитет на групата- 10  човека. При повече желаещи, ще бъде обявена втора дата.

Водещ- Марина Кунчева, психолог.

Продължителност на семинара-Един астрономичен час + време за дискусия

Телефони за записвания 02/983 94 94 или 0885 542 079. Моля, потвърдете Вашето участие най-късно до 06.02.2015

Загуба и процес на скърбене

Неусложнената скръб е нормален отговор на загубата на близък човек при смърт. Тя е цената, която хората плащат за любовта си един към друг. Такива преживявания на загуба са ограничени във времето, но преди пълното възстановяване на активността могат да изминат и много месеци. Ходът на скръбта се повлиява и от подготвеността на близките за загубата, внезапността на загубата и нейната значимост.

Разлики между скръб и депресия

Поради високата степен на припокриване между симптомите на скръб и депресия, основният критерий, по който се разграничават, е наличието или не, на съответност на дадената реакция към обстоятелствата. В процеса на скърбене се наблюдават:

1. Нормална идентификация с починалия.
2. Малка амбивалентност спрямо починалия- наличие на положителни и отрицателни чувства към него.
3. Редки суицидни идеи.
4. Самообвиняване.
5. Няма глобални чувства за липса на собствена стойност, както при депресията.
6. Скърбящият предизвиква разбиране и съчувствие у другите, реакцията му изглежда разбираема. В тежките депресии изглежда неразбираема.
7. С времето симптомите се уталожват.
8. Социалните контакти водят до успокояване.
9. Медикацията с антидепресанти не води до подобрение, за разлика от депресията.

Нормални етапи на преживяване на скръбта

1. В началото, човек интелектуално разбира смъртта на своя близък, но още не може да възприеме загубата. Той може да се справя доста добре, докато урежда погребението и разрешава различни въпроси. Другите могат да отбележат, че той приема загубата добре, но самото лице може да се чувства като изтръпнало и да се преживява така, сякаш не е себе си и случващото се не е истина.
2. Тъгата най-често започва след начално състояние на шок, което може да се прояви, като състояние на вцепененост и чувство на обърканост, последвано от преживявания на страдание, тъга, паника, отчаяние, безнадеждност, гневни избухвания,  плач, слабост, снижен апетит, загуба на тегло, нарушено внимание, фиксиране върху загубата, нарушен сън. Този период нормално продължава между 5 и 7 дни.
3. Следва осъзнаване на загубата, придружено от:
• Сънуване на починалия, а при събуждане се появява мъчително преживяване, че всичко е било само сън.
• Самообвинения за направени пропуски или неизпълнени обещания.
•  Преживяващите загуба често вярват, че е трябвало да умрат те, и това затруднява ангажирането с нови взаимоотношения, от страх да не изневерят на паметта на починалия.
• Близкият нерядко има илюзии, че починалят е все още жив, че чува гласът или стъпките му, привиждат му се отделни негови пози или действия, припознава починалия на улицата или се идентифицира частично с негови движения, маниери и начин на изказ.
• Налице е склонност към завръщане към аспекти на обстановката, свързана с починалия.
• Често се запазва ясна зрителна представа за починалия.
• Чувството за присъствие на починалия е често явление и то може да е успокояващо. Тази остра фаза на скръб трае от 4 до 12 седмици и постепенно затихва през следващите 3 месеца.
• Повече от 50% от преживелите загуба на близък изпитват потиснато настроение, нарушен сън, плач, дезорганозация, отчаяние, потъване в загубата, апатия, безчувственост, безапетитие, загуба на тегло, умора, нерешителност, тревожност, липса на интереси, нарушена концентрация, чувство на безсмислие, преживяване на вина.
• Близките може да изкажат суицидни мисли, тъй като животът им се струва безнадежден и безсмислен без починалия, или поради чувството за вина за това, че не са направили нещо повече за да предотвратят смъртта.
• Отдръпване от социални контакти.
• Понякога скърбящият търси починалия чрез чести посещения на гроба му и дори чрез повикването му по име.
• Снимката на умрелия се гледа постоянно.
• Чувства на неприязън могат да се насочат към други членове на семейството, към лекаря или дори към  Бог.
4. Всички тези прояви отзвучават до голяма степен до шест месеца, след преживяната загуба. Скърбящите започват, все по-малко да чувстват скръбта и стъпка по стъпка да се връщат към своя живот и да се реорганизират.

Атипични реакции на скръб

Те са по-чести при жените, отколкото при мъжете. Могат да са удължени и тогава началната фаза на изтръпване продължава повече от 2 седмици, а цялата реакция на скръб повече от година. Тя също така е по-силна, с изразено затваряне в себе си, неработоспособност и суицидни действия. Налице е  затруднение да се приеме фактът на загубата и чувствата на вина и враждебност са по-силно изразени. Хипоходричните симптоми, подобни на тези, които е имал починалият, се задържат.
  Други възможни проявления, като следствие от усложнената скръб, са тежък депресивен епизод, психотична реактивност, злоупотреба с алкохол или наркотици.

Други форми на атипично скърбене включват:

1. Отсрочена скръб, при която функционирането на индивида за известен период след загубата е нормално, а реакцията на скръб се явява след това.
2. Отрицание на скръбта – индивидът изглежда, че не изпитва никаква скръб, но по-късно може да потърси помощ за необясними телесни симптоми.

Атипичната реакция на скръб е по-вероятно да се прояви, когато:

1. Смъртта е била внезапна и неочаквана.
2. Близкият не е могъл да види тялото на починалия или да изрази по подходиящ начин скръбта си в ранната фаза.
3. Отношенията с покойния са били  враждебни.
4. Загубата е на отраснало дете.
5. Лицето е изживяло загуба на родител като дете.
6. Има малко близки или друга социална подкрепа.

Имам ли нужда от психолог? Какво прави психологът?

Усещането за необходимост от помощ, подкрепа, промяна е много лично. Хората се решават да потърсят психолог по различни поводи- някои са водени от конкретен проблем, други от любопитство, трети- от едно цялостно усещане за неудовлетвореност и желание за промяна.

Кои са най-честите причини, поради които пациентите се обръщат към психолог?

Желанието за личностово израстване, свързано със задълбочаване на себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност;

Наличието на трудности в междуличностните отношения, съпътствани от трайно чувство на неудовлетвореност;

Преживяването на кризисна ситуация- ситуация, която изправя пред изпитание психичния капацитет за справяне; ситуации на значима загуба, смърт на близък, болест, значима промяна в живота и др.

Преживяването на специфични емоционални състояния и симптоми, като напр. тревожност, страхове, паника, тъга, апатия; безсъние; сексуални смущения, промени в съня и храненето и др.

Каква е първата стъпка?

Обадете се и си запишете час. Първоначалната консултация служи за това, психологът да събере максимално количество информация и да се ориентира в естеството на проблема Ви. В зависимост от случая, следващите срещи служат за диагностика, консултиране или психотерапия.

                                                                        Какво е диагностика?

Психодиагностиката служи за това да се определи състоянието на пациента, наличието или липсата на психично или поведенческо разстройство. Напр. посредством психологическо интервю и/или тестови методики се диагносицират тревожни и депресивни разстройства; нарушения на съня, вниманието, паметта, мисленето и други. На пациента се дават насоки и препоръки и ако е необходимо, се пренасочва към друг специалист (невролог, психиатър и др);

 

Какво е консултиране?

Психологическото консултиране е свързано с конкретен проблем (Напр. „Дали и как да кажем на детето си, че ще се развеждаме?”) и е краткосрочно. Обикновено се изчерпва до няколко консултации или естествено преминава в психотерапия. Напр. въпрос за психотерапия би бил: „Чудя се как стигнахме до развод и дали имам отношение към връзките, които изграждам. Защо става така, че винаги се разпадат?”;

Какво е психотерапия?

Психотерапията е дългосрочен метод. В процеса на психотерапия пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си и да  потърси своя личен път за промяна и развитие. В процеса на психотерапия пациентът достига до „инсайт”- ново, качествено различно разбиране за себе си и ситуацията. Пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.

Сходни теми:

Психологическото консултиране- същност и митове

http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_5431.html

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_26.html

Какво значи добър психолог? http://psy-consulting.blogspot.com/2014/11/blog-post_90.html

Децата и Дядо Коледа

Най-малките искрено вярват в дядо Коледа. Това обикновено развеселява възрастите и прави Коледата по-вълшебна и приказна.  Малчовците все още не правят разлика между наистина и наужким, между реалност и фантазия и поради тази причина вярват във всички приказни и плашещи герой, които възрастните им представят.

Постепенно обаче,  децата осъзнават, че тези герои всъщност са измислени и  съществуват само в приказките, а въпросът кой е белобрадия старец остава да виси малко във въздуха. Почти никой от възрастните не се наема да отговори на него.

Трябва ли да лъжем децата си когато започнат съмненията и въпросите около около това? Как е най-правилно да отговорим на децата си, за да не ги разочароваме?

 Започнат ли съмнения и въпроси – не лъжете децата! Това ще се отрази на доверието помежду ви- те рано или късно ще разберат, че са били излъгани и трудно ще могат да си обяснят защо (т.к. не могат да погледнат ситуацията от вашия ъгъл).  Те вече са научили, че „ Лъжата е лошо нещо!", а сега се оказва, че мама и татко лъжат.

Внимавайте в това да не подходите иронично или твърде грубо, това ще нарани детето.


Подгответе се за този момент и го отчетете като напредък- детето вече мисли по-логично и отчита реалността по-добре! :) Помислете за история или обяснение, което пасва на вашето разбиране и би могло да помогне на детето да си отговори на въпроса на едно друго ниво. Съобразете историята и думичките с възрастта на детето. Ето един пример:

Разкажете на детето легендата за Св. Никълъс- първообразът на съвременният дядо Коледа.

Св. Никълъс е бил добродушен дебеличък мъж, който помагал на бедните и много обичал децата. Винаги се е опитвал да ги зарадва  с играчки, които сам изработвал от подръчни материали. С времето добрите дела на св. Никълъс са били свързани с чудесата на Коледните празници, а той самият постепенно е приел образа в съзнанието на хората на добрият дядо Коледа. Така с векове наред всички хора вярват, че на Коледа стават чудеса, а дядо Коледа е магическата фигура, символ на тези чудеса. Затова всички хора – и малки, и големи,  обичат дядо Коледа и вярват в него.  Тази вяра прави хората да бъдат добри и да си помагат едни на други. Да вярваш в дядо Коледа означава да вярваш в доброто и в обичта. Именно затова даже и големите хора обичат и вярват в него и също си разменят  подаръци.

Така добрият старец ще остане в съзнанието на детето като нещо магично, което ще му напомня за детството и домашният уют в Коледната вечер.