Депресия и бременност

В световен мащаб, депресията е състояние, засягащо голям процент от населението, с редица негативи както за човека, така и за семейството и обществото като цяло. За отключването на депресия роля имат различни фактори, сред които генетични, социални, психични. Първоначалните симптоми на депресията обикновено се проявяват по време на юношеството, макар че лечението често започва на по-късен етап (поради пренебрегване, подценяване, отричане на състоянието от пациента и/или близките; поради убеждението, че веднъж отминал, епизодът няма да се повтори и  др.) или не започва изобщо.

 И двата пола са склонни да развият депресия, но жените страдат приблизително 2 пъти по-често от мъжете. Възникването и хода на развитие на болестта е строго индивидуален, но често след първоначалната изява, депресивния епизод се повтаря, протичайки по-тежко, а при някои пациенти  се стига до самоубийство.

 Депресията по време на бременност  е едно от най-честите усложнения на бременността. Тя се открива при около 10-15% от жените в развитите страни, и при доста повече в развиващите се страни.

Депресията по време на бременността често се свързва с по-слаби грижи по време на бременност, нездравословно хранене, повишена опасност от преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото и др.  

Следродилната депресия се свързва с понижено здравословно състояние  на новороденото, емоционален дисбаланс при майката, забавяне на физическото, социално и умствено развитие на детето и поведенчески проблеми. Депресията оказва влияние не само върху майката и новороденото, но, макар и косвено, се отразява върху партньора и семейството като цяло.

Депресията не е единственото психично усложнение – тревожността, крайно приповдигнатото настроение, пост-травматичния стрес, хранителните разстройства, злоупотребата с вещества  също могат да се проявят по време на бременност. Въпреки, че през последните две десетилетия, за следродилна депресия се говори повече, психичното здраве на майките все още остава недостатъчно дискутиран проблем.

 В сп. ”The Lancert”, Джордж Патън и колеги, публикуват интересни резултати от проведено от тях проучване, обхващащо 1000 жени, изследвани 9 пъти в периода между 14-тата и 29-тата им година за симптоми на депресия и тревожност. Идентифицирани били 564 бременности при 384 участнички за период от 6,3 години. Психичното здраве на бременните се оценявало веднъж през 32 гестационна седмица и втори път – 12 месеца след раждането.  От 168 бременни, които били съобщили за депресивни състояния преди бременността, при 57 жени (34%) се установила перинатална депресия. За сметка на това, депресивия се отключила едва при  16 жени (8%) от 201, при които не било съобщено за предхождащи депресивни епизоди.

Проучването на Патън, както и редица други проучвания показват, че предходните епизоди на депресия усилват възможността за отключване на депресия по време на и след бременността. Това кара Патън и колеги да заключат, че жени с предхождащи бременността симптоми от на депресия, попадат във високо рискова група, за която е необходима по-сериозна клинична подкрепа преди зачеването, по време на бременността и в първите години на отглеждането. 

Лечение

На първо място, преди да говорим за лечение, трябва да мислим за превенция. Макар депресията все още да е тема табу, много млади жени решават да потърсят помощ още при първите симптоми и далеч преди забременяването. На второ място, важно е навременно установяване на заболяването и адекватно лечение, изискващо съвместна работа на екип специалисти- акушер-гинеколози, психолози, психиатри, специалисти от социални звена и др.

Най-често, първите които забелязват проявата на депресия у човека, са хора от близкото му обкръжение, хора, които нямат нужната квалификация и знания, за да се справят самостоятелно с проблема, но имат отговорната задача да потърсят помощ. Адекватните професионални мерки включват диагностициране на състоянието, социална и психологическа подкрепа и психотерапия и/или медикаментозно лечение, в зависимост от случая.

Постпартални депресивни състояния

Депресията е сериозен проблем за общественото здраве. Тя има разнообразни характеристики и може да се появи в различни етапи от живота, сред които е и периодът след раждането. Раждането се разглежда като общ стресор и  като такъв може да окаже сериозно влияние върху психичното равновесие. При навременно диагностициране и лечение депрсиите след раждането имат добра прогноза. Въпреки това, все още има табу по темата и много семейства предпочитат да се справят сами. това може да доведе до неблагоприятни последици.

ЕТО РАЗЛИЧНИТЕ РАЗНОВИДНОСТИ И ТЕХНИТЕ ОСОБЕНОСТИ:

СЛЕДРОДИЛНА ТЪГА   (бебешка депресия)

ОБХВАТ: 30-75% от жените. 

НАЧАЛО: 3-4 дни след раждането

ОСОБЕНОСТИ: Емоционалност и свръхчувствителност в първите дни след раждането. При някои, тези емоции са съпътствани от необяснима тревога и чувство за самота. Състоянието се дължи на значимите хормонални промени, съпътстващи раждането, както и на физическото изтощение. Това е естествена реакция на женския организъм. в 20% от случаите обаче може да премине в следродилна депресия.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: Часове до дни

ЛЕЧЕНИЕ: Не се налага лечение.  За по-лекото преминаване през състоянието роля има подкрепящата среда- разбирането, грижата и подкрепата от страна на близките смекчават симптомите и те отшумяват по-бързо.

Уверете майката, че се справя добре и намерете начини да я разсеете и развеселите.

СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ

ОБХВАТ: 10-15% от жените. 

НАЧАЛО: месец до година след раждането.

ОСОБЕНОСТИ: Характеризира се с потиснато настроение, липса на удоволствие, емоционална лабилност, чувство за вина, гняв, изтощаемост, загуба на апетит, смущения в съня и концентрацията, извън нормалните трудности в този период. Някои майки преживяват натрапчиви мисли, свързани с нараняване на себе си или бебето, от което изпитват вина. Жените преживяват симптомите почти всеки ден и това нарушава ежедневната им активност. Те често се оттеглят от света, за да избегнат възможна критика и неразбиране. Рискови фактори- съчетание от генетични фактори, фактори от средата и характера на майката.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: седмици-месеци

ЛЕЧЕНИЕ: Необходимо e посещението на специалист- психиатър и/или психолог, който да уточни състоянието и да определи лечение. Психотерапията, кърменето и срещите с други майки са ключови в преодоляването на състоянието.

Нелекуваната депресия има неблагоприятни дългосрочни последици и може да е предшественик на хроничната/повтаряща се на цикли депресия.  При децата, продължаващата във времето депресия на майката може да допринесе за появата и развитието на емоционални, поведенчески, мисловни и междуличностни проблеми у детето.

СЛЕДРОДИЛНА ПСИХОЗА

ОБХВАТ: 0.1-0.2% от жените. 

НАЧАЛО: До 2 седмици след раждането

ОСОБЕНОСТИ:  Най-тежката и най-рядко срещана форма. Характеризира се с изключително тежки депресивни епизоди, съпътствани от крайно въодушевено настроение, като двете могат да се редуват често; налудности и халюцинации. Налице е риск майката да навреди на себе си и/или бебето, под въздействието на въображаеми команди. Основните рискови фактори са генетични и фамилна обремененост.

 ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: Седмици-месеци

 

ЛЕЧЕНИЕ: Изключително важни са навременните мерки, с цел предотвратяване рисковете за здравето и живота на майката и нейното новородено. В голяма част от случаите се налага хоспитализация и наблюдение от психиатър.

Нагласите ни към психологическата подкрепа

Често се срещам с много и противоречиви възгледи по отношение на професията “ психолог”, някои хора възкликват- "О, има голяма необходимост от повече такива специалисти", други поглеждат скептично или клатят глава- "О, в България не сме отворени за тези неща..". При всеки случай, обаче има любопитство и желание да се "надникне" в нашата работа- "Какво ли се случва там?"

Скоро с колежката ми говорехме по тези теми и ни хрумна да направим кратка анкета (https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewform), в която да проверим нагласите  към психологическата помощ и подкрепа. Резултатът- само за няколко дни получихме отговорите на над сто доброволци! Това показва, че темата е изключително актуална и привлича интереса на хора от всякакви възрасти и професии.
Обобщените резултатите от анкетата можете да видите тук
https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewanalytics#start=publishanalytics

Това, което се откроява ясно, още на пръв поглед, е силно изразена тенденция към промяна  в нагласите на българите. Преди години обществото ни като че ли беше доста затворено и закостеняло, като че ли повече се концентрирахме върху битовизма и физическото оцеляване, пазехме проблемите в тайна, или разказвахме безкрай на приятели- "да ни олекне",  а да потърсиш помощ беше странно и срамно- "Да не съм луд, че да ходя на психолог?", "Аз си имам приятели, защо ми е психолог?". Днес виждам, че за 94% от нашите анкетирани ДА ПОТЪРСИШ ПСИХОЛОГ Е ЗРЯЛО И ОТГОВОРНО.   "Безсмислено" и "срамно" е за едва 6%. Започваме все повече да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и благополучие и да полагаме грижа и за душите си.

Над 90% биха посетили психолог, като предпочитаният вариант остава индивидуалната психотерапия. Водещите причини, които изтъкват участниците в анкетата, са причини, които са мотивирали и голяма част от пациентите, посещаващи нашия център, да потърсят помощ- трудности или особености в характера, с които не могат да се справят сами, нито с помощта на близките; проблеми в общуването,  в изграждането или поддържането на интимни отношения, затруднения в отглеждането на децата; "запечатани" събития от миналото, които  продължават да напомнят за себе си и в настоящето и др.

Освен това- 70% от анкетираните споделят, че познават хора, които в даден момент от живота си са посещавали психолог. Това показва още една променяща се тенденция- БЪЛГАРИНЪТ ВЕЧЕ НЕ КРИЕ- споделя и разказва. А споделяме по-често важните и ценни за нас неща, нещата, от които не се срамуваме, а напротив- смятаме, че сме постъпили адекватно, зряло, отговорно.
За финал – ще ви разкажем малко за това, какво се случва в една психотерапевтична работа. Но първо, преди да стигнем до същината, нека погледнем и "опаковката". За нашия екип- екипа на ДКЦ "Асцендент", грижата за пациентите винаги е била на първо място. За нас е важно пациентите ни да се чувстват сигурни и защитени. От тази гледна точка психологическият кабинет е на тихо и спокойно място, спазваме безусловно принципа на конфиденциалност и работим единствено с предварително записани часове. А сега- какво се случва в процеса на психотерапия-  пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си, да  потърси причините и във времето да открие своя личен път за промяна и развитие. В процеса на психотерапия пациентът споделя свободно всичко, което му идва наум и с помощта на терапевта достига до „инсайт”- ново, качествено различно разбиране за себе си и ситуацията. В хода на терапията пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.
По отношение на психотерапията с деца- Често в съзнанието ни стои изразът , «то е малко и не разбира» или «той/тя го прави на инат». В исторически план детето е възприемано като обект , на който възрастните се радват, целуват и пощипкват. Дори на латински думата «infans» означава този, който не говори; този, който няма глас. През последните десетилетия научните изследвания показват, че едно дете чува, разбира, усеща, страда, още докато е в корема на майката.  Все повече заявките за консултации с психолог касаят деца: проблеми с храненето, проблеми със съня, трудности в общуването, затруднения с адаптацията в училище, ограничена и липсваща реч, агресивно поведение. Родителите с огромно чувство за вина водят детето си с надежда за помощ, за цяр, за обяснение какво става с детето им.   Психотерапията за деца позволява както на детето, така и на родителите разбиране, успокояване, анализ и разбира се, лечение. Защото лечението на дете е лечение на цялото семейство. Та нали децата са огледало на своите родители?  Така специалистът дава възможност на детето да се изрази и с подкрепата на родителите да направи анализ върху това какво става с детето и какво ни казва то. Дава се пространство, в което личностите срещат и в което всеки има глас и може да бъде чут.

Автори на статията:

Марина Кунчева- психолог, психотерапевт; лектор в училище за родители     

Ирина Заркова – психолог

*Сходни теми:

Психологическото консултиране- същност и митове http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_5431.html

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_26.html

Какво значи добър психолог? http://psy-consulting.blogspot.com/2014/11/blog-post_90.html

Детско развитие и тревожност
https://draft.blogger.com/blogger.g?blogID=1795966766792884613#editor/target=post;postID=8480652570923605864;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=16;src=postname

Загуба и процес на скърбене

Неусложнената скръб е нормален отговор на загубата на близък човек при смърт. Тя е цената, която хората плащат за любовта си един към друг. Такива преживявания на загуба са ограничени във времето, но преди пълното възстановяване на активността могат да изминат и много месеци. Ходът на скръбта се повлиява и от подготвеността на близките за загубата, внезапността на загубата и нейната значимост.

Разлики между скръб и депресия

Поради високата степен на припокриване между симптомите на скръб и депресия, основният критерий, по който се разграничават, е наличието или не, на съответност на дадената реакция към обстоятелствата. В процеса на скърбене се наблюдават:

1. Нормална идентификация с починалия.
2. Малка амбивалентност спрямо починалия- наличие на положителни и отрицателни чувства към него.
3. Редки суицидни идеи.
4. Самообвиняване.
5. Няма глобални чувства за липса на собствена стойност, както при депресията.
6. Скърбящият предизвиква разбиране и съчувствие у другите, реакцията му изглежда разбираема. В тежките депресии изглежда неразбираема.
7. С времето симптомите се уталожват.
8. Социалните контакти водят до успокояване.
9. Медикацията с антидепресанти не води до подобрение, за разлика от депресията.

Нормални етапи на преживяване на скръбта

1. В началото, човек интелектуално разбира смъртта на своя близък, но още не може да възприеме загубата. Той може да се справя доста добре, докато урежда погребението и разрешава различни въпроси. Другите могат да отбележат, че той приема загубата добре, но самото лице може да се чувства като изтръпнало и да се преживява така, сякаш не е себе си и случващото се не е истина.
2. Тъгата най-често започва след начално състояние на шок, което може да се прояви, като състояние на вцепененост и чувство на обърканост, последвано от преживявания на страдание, тъга, паника, отчаяние, безнадеждност, гневни избухвания,  плач, слабост, снижен апетит, загуба на тегло, нарушено внимание, фиксиране върху загубата, нарушен сън. Този период нормално продължава между 5 и 7 дни.
3. Следва осъзнаване на загубата, придружено от:
• Сънуване на починалия, а при събуждане се появява мъчително преживяване, че всичко е било само сън.
• Самообвинения за направени пропуски или неизпълнени обещания.
•  Преживяващите загуба често вярват, че е трябвало да умрат те, и това затруднява ангажирането с нови взаимоотношения, от страх да не изневерят на паметта на починалия.
• Близкият нерядко има илюзии, че починалят е все още жив, че чува гласът или стъпките му, привиждат му се отделни негови пози или действия, припознава починалия на улицата или се идентифицира частично с негови движения, маниери и начин на изказ.
• Налице е склонност към завръщане към аспекти на обстановката, свързана с починалия.
• Често се запазва ясна зрителна представа за починалия.
• Чувството за присъствие на починалия е често явление и то може да е успокояващо. Тази остра фаза на скръб трае от 4 до 12 седмици и постепенно затихва през следващите 3 месеца.
• Повече от 50% от преживелите загуба на близък изпитват потиснато настроение, нарушен сън, плач, дезорганозация, отчаяние, потъване в загубата, апатия, безчувственост, безапетитие, загуба на тегло, умора, нерешителност, тревожност, липса на интереси, нарушена концентрация, чувство на безсмислие, преживяване на вина.
• Близките може да изкажат суицидни мисли, тъй като животът им се струва безнадежден и безсмислен без починалия, или поради чувството за вина за това, че не са направили нещо повече за да предотвратят смъртта.
• Отдръпване от социални контакти.
• Понякога скърбящият търси починалия чрез чести посещения на гроба му и дори чрез повикването му по име.
• Снимката на умрелия се гледа постоянно.
• Чувства на неприязън могат да се насочат към други членове на семейството, към лекаря или дори към  Бог.
4. Всички тези прояви отзвучават до голяма степен до шест месеца, след преживяната загуба. Скърбящите започват, все по-малко да чувстват скръбта и стъпка по стъпка да се връщат към своя живот и да се реорганизират.

Атипични реакции на скръб

Те са по-чести при жените, отколкото при мъжете. Могат да са удължени и тогава началната фаза на изтръпване продължава повече от 2 седмици, а цялата реакция на скръб повече от година. Тя също така е по-силна, с изразено затваряне в себе си, неработоспособност и суицидни действия. Налице е  затруднение да се приеме фактът на загубата и чувствата на вина и враждебност са по-силно изразени. Хипоходричните симптоми, подобни на тези, които е имал починалият, се задържат.
  Други възможни проявления, като следствие от усложнената скръб, са тежък депресивен епизод, психотична реактивност, злоупотреба с алкохол или наркотици.

Други форми на атипично скърбене включват:

1. Отсрочена скръб, при която функционирането на индивида за известен период след загубата е нормално, а реакцията на скръб се явява след това.
2. Отрицание на скръбта – индивидът изглежда, че не изпитва никаква скръб, но по-късно може да потърси помощ за необясними телесни симптоми.

Атипичната реакция на скръб е по-вероятно да се прояви, когато:

1. Смъртта е била внезапна и неочаквана.
2. Близкият не е могъл да види тялото на починалия или да изрази по подходиящ начин скръбта си в ранната фаза.
3. Отношенията с покойния са били  враждебни.
4. Загубата е на отраснало дете.
5. Лицето е изживяло загуба на родител като дете.
6. Има малко близки или друга социална подкрепа.

Имам ли нужда от психолог? Какво прави психологът?

Усещането за необходимост от помощ, подкрепа, промяна е много лично. Хората се решават да потърсят психолог по различни поводи- някои са водени от конкретен проблем, други от любопитство, трети- от едно цялостно усещане за неудовлетвореност и желание за промяна.

Кои са най-честите причини, поради които пациентите се обръщат към психолог?

Желанието за личностово израстване, свързано със задълбочаване на себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност;

Наличието на трудности в междуличностните отношения, съпътствани от трайно чувство на неудовлетвореност;

Преживяването на кризисна ситуация- ситуация, която изправя пред изпитание психичния капацитет за справяне; ситуации на значима загуба, смърт на близък, болест, значима промяна в живота и др.

Преживяването на специфични емоционални състояния и симптоми, като напр. тревожност, страхове, паника, тъга, апатия; безсъние; сексуални смущения, промени в съня и храненето и др.

Каква е първата стъпка?

Обадете се и си запишете час. Първоначалната консултация служи за това, психологът да събере максимално количество информация и да се ориентира в естеството на проблема Ви. В зависимост от случая, следващите срещи служат за диагностика, консултиране или психотерапия.

                                                                        Какво е диагностика?

Психодиагностиката служи за това да се определи състоянието на пациента, наличието или липсата на психично или поведенческо разстройство. Напр. посредством психологическо интервю и/или тестови методики се диагносицират тревожни и депресивни разстройства; нарушения на съня, вниманието, паметта, мисленето и други. На пациента се дават насоки и препоръки и ако е необходимо, се пренасочва към друг специалист (невролог, психиатър и др);

 

Какво е консултиране?

Психологическото консултиране е свързано с конкретен проблем (Напр. „Дали и как да кажем на детето си, че ще се развеждаме?”) и е краткосрочно. Обикновено се изчерпва до няколко консултации или естествено преминава в психотерапия. Напр. въпрос за психотерапия би бил: „Чудя се как стигнахме до развод и дали имам отношение към връзките, които изграждам. Защо става така, че винаги се разпадат?”;

Какво е психотерапия?

Психотерапията е дългосрочен метод. В процеса на психотерапия пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си и да  потърси своя личен път за промяна и развитие. В процеса на психотерапия пациентът достига до „инсайт”- ново, качествено различно разбиране за себе си и ситуацията. Пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.

Сходни теми:

Психологическото консултиране- същност и митове

http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_5431.html

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_26.html

Какво значи добър психолог? http://psy-consulting.blogspot.com/2014/11/blog-post_90.html

Програма за справяне с безсънието

Ако не спите по цели нощи, чувствате се тревожни, напрегнати, потиснати,

заспивате трудно, будите се често;

Ако непрекъснато гоните графици и срокове, лягате твърде късно и ставате твърде рано,

справяте се с натоварено ежедневие, работите на обърнати и/или променящи се смени;

Ако често сменяте часовите пояси,

Ако преживявате сериозна промяна в живота си,

Радвате се на прекрасна рожба, но сънят е дефицит

То тогава нашата програма е за Вас!

Какво представлява програмата?

Програмата е насочена към възвръщането на способността за качествен сън. Цел е да се повлияе състоянието и да се повиши капацитета на пациента да „овладява” симптома.

Използват се психологически техники и при необходимост се изписва медикаментозно лечение.

Работата с всеки пациент е индивидуална и зависи от нуждите/спецификата на случая.

Какво включа пакетът?

Пакетът включва 7 консултации, които се осъществяват в рамките на един календарен месец, както и материали за самопомощ.

Първата консултация е с невролог, който определя спецификата на състоянието.

Втората консултация е с психолог и също е диагностична.

Третата до шестата среща са с психолог- Консултациите целят повишаване на информираността на пациента и обучаването му в различни техники за справяне. Цел е да се възвърне способността за пълноценен сън. Пациентът получава и дневник, в който записва данни, свързани със съня; данните от дневника се обсъждат на всяка среща.

Последната консултация е вторичен преглед при невролог.

Допълнителни материали: дневник и брошури.

За по-подробна информация: 02 983 9494; secretariat@ascendent.cc

Цена на пакета- 150 лева

Различните лица на депресията

Темата за депресията става все по-полуларна и все повече хора могат да разпознават нейните проявления. В класическата депресия човек страда от понижено настроение, загуба на интереси и способност за изживяване на радост или удоволствие, повишена уморяемост и спад на активността. Други симптоми, съпътстващи депресията са: нарушения в концентрацията и вниманието; понижена самооценка; идеи за виновност и безполезност; песимистично възприемане на бъдещето, мисли за самоубийство и др.

Проявленията на депресията, обаче могат да са различни и понякога трудно разпознаваеми дори от специалистите.

Една от най-трудните за разпознаване е така наречената «усмихваща се депресия». Наскоро обществото се разтресе от новината за смъртта на Робин Уилямс, както и от признанието на един от най-популярните британски комици- Дейвид Уилямс, който заяви публично, че в голяма част от живота си е страдал от депресия.

Сред външно жизнерадостните и весели хора има много такива, които страдат от депресия, но малко от тях дават това да се разбере. Така че околните дори не подозират за заболяването им. Хората с подобна диагноза се стараят да не дават вид пред другите, иронизират себе си, развеселяват компанията. Те водят активен живот, но често когато останат сами получават пристъпи на паника, безсъние и ниска самооценка. Има и случаи, когато външни прояви почти липсват – човек просто страда от различни телесни симптоми, например упорито главоболие или болки в гърба.

Друг тип трудно разпознаваема депресия е скритата депресия. Маскираната депресия е ендогенна депресия, при която депресивното е припокрито, маскирано до неузнаваемост от телесна симптоматика. Често лекарите непсихиатри, а дори и психиатри могат да не се досетят, че става въпрос за сериозно емоционално разстройство, докато в клиничната картина не се появи масивна депресивна симптоматика. Пациенти с маскирана депресия се наблюдават често в условията на първична здравна помощ, но много от тях не попадат под психиатрично наблюдение. 

Най-често срещаните субективни оплаквания са чувство на задух, гадене, липса на апетит, загуба на тегло, болки в гърба, запек, опресия в сърдечната област, главоболие, сърбежи по тялото, тремор на горни крайници и др. 

Ролята на лекуващите лекари, семейството и близките е важна, т.к. пациентите не винаги са достатъчно критични към състоянието си.

Трихотиломания

Трихотиломанията е импулсивно разстройство, при което настъпва загуба на коса поради многократното й дърпане и скубане. Непреодолимият импулс може да е свързан и със скубането на косми от скалпа, веждите, миглите и други области от тялото. Засяга в по-голяма степен момичета, отколкото момчета, като най-често се развива по време на юношеството, но може да настъпи и в много по-ранна или по-напреднала възраст. Често началото на заболяването може да се свърже със стресиращо събитие като смяна на училището, употреба на наркотици, конфликти в семейството, смърт на родител и други.

Симптомите на трихотиломания могат да включват локална загуба на коса под формата на кръгли петна, дифузна загуба на коса, симптоми на запушване на червата (при изяждане на оскубаните косми), отричане за скубане на косата, повишено чувство за напрежение преди скубане на косата и удовлетворение и облекчение след това, самонараняване, тъга или депресивно поведение и други. В комбинация може да се наблюдават и други нарушения като поведенчески симптоми, хипохондрия, затруднена концентрация, нарушение в общуването, психични проблеми, когнитивни увреждания, коремни симптоми, объркване и други.

Трихотиломания може да се причини от депресия, силно безпокойство, посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, нарушения в нуклеус каудатус (опашатото ядро в мозъка), хормонални промени през пубертета и други.

 Без намесата на специализирана помощ, справянето с този проблем е мъчително, трудно и не винаги възможно.