Ранен контакт майка-бебе

Ранният контакт майка-бебе е изключително важен за изграждането на емоционална връзка. Новородените осъществяват контакт с майките първо на телесно ниво . Бебетата общуват със своите майки, като привличат техния поглед, поддържат контакт с очи чрез различни жестове и звуци и при желание сами го прекратяват, отмествайки погледа в страни. Те притежават чувствителност към тези, които се грижат за тях, стремят се към близост и търсят внимание, използвайки достъпните за тях средства на общуване- усмивка, плач и гукане. Новородените реагират на стимули като допир, разпознават гласа и мириса на майката. Доказано е, че майката успява да под­държа тем­пе­ра­ту­рата на пос­та­ве­ното кожа до кожа ново­ро­дено, а това оказва и успо­ко­я­ващ ефект върху бебето. Оста­ве­ните на гър­дите на май­ките си ново­ро­дени почти не пла­чат през пър­вите 90 минути след раждането. При ново­ро­дени, които не са отне
мани от май­ките, се наб­лю­дава след­ното: ново­ро­де­ното, оста­вено спо­койно върху корема на май­ката в пър­вите минути след раж­да­нето, започва да пълзи нагоре към гър­дата, отк­рива зър­ното и започва да суче. Кърмата, освен че осигурява необходимите вещества за захранване на бебето, е един вид "посредник" в изграждането на емоционална привързаност между двамата. Посредством задоволяването на нуждите, кърменето, гушкането, успокояващият глас на мама, бебето се научава, че когато е напрегнато, мама е там, отговаря на потребностите му и може да му донесе успокоение и сигурност.