Различните лица на депресията

Темата за депресията става все по-полуларна и все повече хора могат да разпознават нейните проявления. В класическата депресия човек страда от понижено настроение, загуба на интереси и способност за изживяване на радост или удоволствие, повишена уморяемост и спад на активността. Други симптоми, съпътстващи депресията са: нарушения в концентрацията и вниманието; понижена самооценка; идеи за виновност и безполезност; песимистично възприемане на бъдещето, мисли за самоубийство и др.

Проявленията на депресията, обаче могат да са различни и понякога трудно разпознаваеми дори от специалистите.

Една от най-трудните за разпознаване е така наречената «усмихваща се депресия». Наскоро обществото се разтресе от новината за смъртта на Робин Уилямс, както и от признанието на един от най-популярните британски комици- Дейвид Уилямс, който заяви публично, че в голяма част от живота си е страдал от депресия.

Сред външно жизнерадостните и весели хора има много такива, които страдат от депресия, но малко от тях дават това да се разбере. Така че околните дори не подозират за заболяването им. Хората с подобна диагноза се стараят да не дават вид пред другите, иронизират себе си, развеселяват компанията. Те водят активен живот, но често когато останат сами получават пристъпи на паника, безсъние и ниска самооценка. Има и случаи, когато външни прояви почти липсват – човек просто страда от различни телесни симптоми, например упорито главоболие или болки в гърба.

Друг тип трудно разпознаваема депресия е скритата депресия. Маскираната депресия е ендогенна депресия, при която депресивното е припокрито, маскирано до неузнаваемост от телесна симптоматика. Често лекарите непсихиатри, а дори и психиатри могат да не се досетят, че става въпрос за сериозно емоционално разстройство, докато в клиничната картина не се появи масивна депресивна симптоматика. Пациенти с маскирана депресия се наблюдават често в условията на първична здравна помощ, но много от тях не попадат под психиатрично наблюдение. 

Най-често срещаните субективни оплаквания са чувство на задух, гадене, липса на апетит, загуба на тегло, болки в гърба, запек, опресия в сърдечната област, главоболие, сърбежи по тялото, тремор на горни крайници и др. 

Ролята на лекуващите лекари, семейството и близките е важна, т.к. пациентите не винаги са достатъчно критични към състоянието си.

Синдромът на Турет

Синдромът на Турет представлява наследствено неврологично заболяване, при което болният страда от редица речеви и двигателни тикове, които се появяват в детството и се променят периодично.
Открит е от френския невролог Жорж де ла Турет, който през далечната 1885 година публикува изследване, проведено върху девет случая на това заболяване.
Синдромът се характеризира с тикове, които представляват неконтролируеми движения и звуци, които могат да предизвикат сериозен срам.
Той обикновено се открива при деца на 6-7-годишна възраст, а тиковете стават най-очевидни на 12-годишна възраст. В около 50% от случаите тиковете продължават и в зряла възраст.
В миналото този синдром е свързван най-вече с нелепите коментари неволните ругатни, които болните произнасят.
Тези прояви обаче се отнасят само за една част от боледуващите.
Интелектът  остава непокътнат. Психосоциалните фактори не причиняват синдрома, но определено могат да влошат или подобрят състоянието на пациента.
В последните години американски учени откриват генетичната причина за възникване синдром на Турет. По време на изследването те изучавали наследствената информация на членовете на семейство, в което от заболяването страдали бащата и осемте му деца. При всеки един от засегнатите членове, учените откриват сходни промени в участъка на един и същ ген.
След по-детайлно проучване открили мутация в специфичен ген, който отговаря за изработването на ензим, регулиращ синтеза на хистамин. Хистаминът взима участие в предаването на нервни импулси и регулира редица жизненоважни функции в организма.

Симптоми при синдром на Турет

Най-общо синдром на Турет се изразява в неконтролируеми тикове /ругатни, псувни, неадекватно поведение/. При младите хора тиковете са различни и не всеки изрича обидни думи или ругае. Някои от тях просто кашлят или смигат по-често.
Неудобствата, които създава синдром на Турет са много. Често приятелското обкръжение на тези хора е много тясно.
Цялостната картина на състоянието прави живота на хората със синдром на Турет доста труден. Двигателните тикове най-вече се изразяват в подсмърчане, въртене на очите, плезене, мръщене.
Понякога болните имат склонност към самонараняване като блъскане на главата например. Както е при заекването, така и тук, притеснението може да изиграе много лоша роля и да усили тиковете.

Диагностициране на синдром на Турет

Поставянето на диагноза синдром на Турет е сравнително лесна задача, имайки се предвид нетипичното поведение на болните.
Понякога при още малките деца може да не открие навреме, защото е възможно да се проявява само с въртене на очите, плезене и други типични за детето действия. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова са по-големи шансовете за пълно овладяване на ситуацията.

Лечение на синдром на Турет

През 2011 година група учени откриват революционна поведенческа терапия, която може да помогне на болни деца. Мозъците на тези малчугани се развива по различен и уникален начин, който им позволява да координират движенията на тялото.
В много случаи мозъкът се опитва да компенсира дефектите чрез реорганизиране на дейността си. Затова учените вярват, че насърчаването на този процес с поведенческа терапия може да помогне на тези хора да се научат да контролират своите симптоми.
Ако терапията се започне навреме голяма част от симптомите могат да бъдат овладяни без иначе задължителните медикаменти.   За съжаление в тежките случаи прилагането на медикаменти е наложително.
В САЩ синдром на Турет създават цели общности и приятелски кръгове, ходят заедно на екскурзии и пътешествия. Общуват и си помагат взаимно.
хората със

Знаете ли че... Съществува взаимовръзката между затлъстяването и съня

Знаете ли че...
Съществува взаимовръзката между затлъстяването и съня

Наднорменото тегло и затлъстяването се определят като прекомерно натрупване на мастна тъкан, което уврежда здравето.
Затлъстяването (обезитас) е глобален проблем на човечеството, социално значима болест. Ето констатациите на СЗО затова:

• Затлъстяването от 1980 г. насам почти се е удвоило навсякъде по света.
• През 2008 г. повече от 1,4 милиарда възрастни на 20 и повече години са били с наднормено тегло. От тях със затлъстяване са били над 200 милиона мъже и 300 милиона жени.
• 65% от населението на света живее в страни, където наднорменото тегло и затлъстяването убиват повече хора, отколкото ниското тегло.
• Над 40 милиона деца под 5-годишна възраст са с наднормено тегло или затлъстяване през 2012 година.

Последиците за здравето от наднорменото тегло и затлъстяването са сериозни - развиват се тежки болести:

• сърдечно-съдови заболявания (главно сърдечни болести и инсулти), които са водеща причина за смърт през 2012 г.

• захарен диабет
• мускулно-скелетните увреждания (особено остеоартроза – инвалидизиращо дегенеративно ставно заболяване)
• някои видове рак (на ендометриума, рак на гърдата и на дебелото черво)

Интересна е връзката на наднормено тегло и затлъстяването с безсънието.
От една страна е доказано, че затлъстяването пречи на нормалния и дълбок сън, а, от друта - съществуват много проучвания, доказващи влиянието на недостатъчния сън върху телесното тегло. Учените са установили, че недоспиването води до покачване на телесното тегло, като затова „ се обвиняват” хормоните лептин и грелин. При недостатъчно сън апетитът  се повишава пропорционално и се засилва (с невероятните 45%) желанието за консумиране на въглехидратни и висококалорични храни, а това води неизбежно до затлъстяване.
Скорошно изследване, представено пред международната общност по ендокринология в Чикаго, показва, че при пациенти с наднормено тегло, които успяват да свалят поне 5% от телесната си маса, се наблюдават подобрение на съня и настроението.
Изследването е проведено при 390 лица, включени в програма за отслабване и разделени в три групи с осигурена различен тип подкрепа – психологическа, диета и план за физически упражнения.
І група – индивидите получават принтирани образователни материали по време на посещенията на лекаря за първичната медицинска помощ (веднъж на тримесечие);
ІІ група - кратко лайфстайл-консултиране веднъж на тримесечие от  лекаря за първичната медицинска помощ заедно с психолог, който подкрепя процеса на вземане на решения и реализацията на цели и резултати;
ІІІ група - по-продължително и подробно консултиране, съчетано с промяна в менюто или добавяне на медикаменти за редуциране на теглото.
Изследователите оценяват промените в теглото, продължителността и качеството на съня, както и настроението след 6 и след 24-месечно лечение.
Събраните данни показват, че на шестия месец от програмата участниците, на които е предоставено кратко консултиране по стил на живот и тези, които са включени в групата с по-задълбочено консултиране, успяват да понижат теглото си в по-голяма степен в сравнение с първата група.
Изследваните лица от всички групи, загубили повече телесна маса за периода от шест месеца, спят по-продължително, с по-добро качество на съня и  настроението си спрямо индивидите, свалили по-малко от теглото си.