Програма за справяне с безсънието

Ако не спите по цели нощи, чувствате се тревожни, напрегнати, потиснати,

заспивате трудно, будите се често;

Ако непрекъснато гоните графици и срокове, лягате твърде късно и ставате твърде рано,

справяте се с натоварено ежедневие, работите на обърнати и/или променящи се смени;

Ако често сменяте часовите пояси,

Ако преживявате сериозна промяна в живота си,

Радвате се на прекрасна рожба, но сънят е дефицит

То тогава нашата програма е за Вас!

Какво представлява програмата?

Програмата е насочена към възвръщането на способността за качествен сън. Цел е да се повлияе състоянието и да се повиши капацитета на пациента да „овладява” симптома.

Използват се психологически техники и при необходимост се изписва медикаментозно лечение.

Работата с всеки пациент е индивидуална и зависи от нуждите/спецификата на случая.

Какво включа пакетът?

Пакетът включва 7 консултации, които се осъществяват в рамките на един календарен месец, както и материали за самопомощ.

Първата консултация е с невролог, който определя спецификата на състоянието.

Втората консултация е с психолог и също е диагностична.

Третата до шестата среща са с психолог- Консултациите целят повишаване на информираността на пациента и обучаването му в различни техники за справяне. Цел е да се възвърне способността за пълноценен сън. Пациентът получава и дневник, в който записва данни, свързани със съня; данните от дневника се обсъждат на всяка среща.

Последната консултация е вторичен преглед при невролог.

Допълнителни материали: дневник и брошури.

За по-подробна информация: 02 983 9494; secretariat@ascendent.cc

Цена на пакета- 150 лева

Различните лица на депресията

Темата за депресията става все по-полуларна и все повече хора могат да разпознават нейните проявления. В класическата депресия човек страда от понижено настроение, загуба на интереси и способност за изживяване на радост или удоволствие, повишена уморяемост и спад на активността. Други симптоми, съпътстващи депресията са: нарушения в концентрацията и вниманието; понижена самооценка; идеи за виновност и безполезност; песимистично възприемане на бъдещето, мисли за самоубийство и др.

Проявленията на депресията, обаче могат да са различни и понякога трудно разпознаваеми дори от специалистите.

Една от най-трудните за разпознаване е така наречената «усмихваща се депресия». Наскоро обществото се разтресе от новината за смъртта на Робин Уилямс, както и от признанието на един от най-популярните британски комици- Дейвид Уилямс, който заяви публично, че в голяма част от живота си е страдал от депресия.

Сред външно жизнерадостните и весели хора има много такива, които страдат от депресия, но малко от тях дават това да се разбере. Така че околните дори не подозират за заболяването им. Хората с подобна диагноза се стараят да не дават вид пред другите, иронизират себе си, развеселяват компанията. Те водят активен живот, но често когато останат сами получават пристъпи на паника, безсъние и ниска самооценка. Има и случаи, когато външни прояви почти липсват – човек просто страда от различни телесни симптоми, например упорито главоболие или болки в гърба.

Друг тип трудно разпознаваема депресия е скритата депресия. Маскираната депресия е ендогенна депресия, при която депресивното е припокрито, маскирано до неузнаваемост от телесна симптоматика. Често лекарите непсихиатри, а дори и психиатри могат да не се досетят, че става въпрос за сериозно емоционално разстройство, докато в клиничната картина не се появи масивна депресивна симптоматика. Пациенти с маскирана депресия се наблюдават често в условията на първична здравна помощ, но много от тях не попадат под психиатрично наблюдение. 

Най-често срещаните субективни оплаквания са чувство на задух, гадене, липса на апетит, загуба на тегло, болки в гърба, запек, опресия в сърдечната област, главоболие, сърбежи по тялото, тремор на горни крайници и др. 

Ролята на лекуващите лекари, семейството и близките е важна, т.к. пациентите не винаги са достатъчно критични към състоянието си.

Безсъние

Нарушенията на съня са много и разнообразни. Според различни автори от 30% до 50% от населението на света има проблеми със съня. Често нарушението на съня е само един от симптомите на друго разстройство, било то психическо или телесно.

Най-често срещаните оплаквания сред хората, страдащи от инсомния, са свързани с трудно заспиване, често пробуждане по време на сън или твърде ранно събуждане, което продължава повече от няколко седмици. В много от случаите пациетните описват комбинация от тези оплаквания.

Част от телесните причини, водещи до разстройство на съня, са свързани с различни заболявания- например, хронични болкови синдроми, дискови хернии и дископатии, белодробните болести, сърдечните увреждания, различините анемии, захарната болест и др. Някои наркотични вещества и стимуланти, като например кофеин и ефедрин, както и някои лекарства, също водят до проблеми със съня. В тези случаи, както и при други разстройства на съня, свързани с органични нарушения (напр. синдром на Klein-Levin, нощна апнея, нарколепсия и др.) е препоръчително да се обърнете към невролог.

Голяма част от хората, страдащи от безсъние, страдат също от психични разстройства като депресия, биполярно разстройство или генерализирано тревожно разстройство. В тези случаи, е необходима консултация с психиатър, след което лечението може да се съчетае с психотерапия.

Ако страдате от безсъние и за това не са налични здравословни или психиатрични основания, помислете върху начина, по който заспивате и се пробуждате. В известна степен, безсънието може да се дължи на недобра хигиена на съня. Ето какво е важно да имате предвид, за да си осигурите качествен сън:

o        Възрастният индивид има нужда от 7-9 часа пълноценен сън на денонощие;

o        Опитайте се да поддържате редовен график сън-пробуждане;

o        Избягвайте употребата на кофеин, алкохол, никотин, не преяждайте, особено непосредствено преди лягане;

o        Избягвайте усилените физически упражнения преди лягане;

o        Спалнята е спалня- избягвайте храненето и гледането на телевизия в спалнята. Важно е матракът да  е качествен, а обстановката да е комфортна, тиха, затъмнена.

В случай, че тези ритуали не помогнат или така и не успявате да се мотивирате да ги изпълните, е добре да помислите върху емоционалните причини за безсънието Ви. Понякога психичните причини са първичен фактор за появата на безсъние.

Обикновено безсънието се появява вследствие на увеличен стрес, в ситуации, в които човек не е способен да се справя достатъчно ефективно с предизвикателствата на живота. Психично обусловеното безсъние може да е следствие от преживяна загуба или друга кризисна ситуация, както и от промяна в здравословното състояние на пациента или негов близък. Често значими промени в условията на живот също водят до безсъние. Такива са например: смяна на местожителството или работата; приключване на важен етап от живота; криза в отношенията с интимния партньор или близките; раздяла; бременност; поява на нов член в семейството; затруднения от финансов и битов характер и др. 

Пациентите, страдащи от инсомния, се чувстват напрегнати, тревожни или потиснати. Често са изтощени и нямат сили да се справят с ежедневните си задачи. Те споделят, че мислите им препускат и размишляват върху личните си проблеми, здравословното си състояние и дори смъртта. Когато инсомнията започне да се повтаря, тя може да доведе до нарастващ страх от самото безсъние и до свръхангажираност с последствията му. Тази тревожност, от своя страна, води отново до безсъние, и така се затваря един порочен кръг. В тези случаи се препоръчва консултация с психолог.

В сесиите с психолог се набляга върху психичните причини, довели до симптома. Справянето с психичните причини води до облекчаване и постепенно отшумяване на безсънието. От тази гледна точка, една от най-важните цели на консултациите е да се подпомогне индивида в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си (съзнавани и несъзнавани)  конфликти.

В рамките на психологическото консултиране се създава една сигурна и защитена среда, в която пациентът може свободно да изказва всички свои мисли, чувства, преживявания. Психологът и пациентът са равнопоставени партньори в един процес на търсене и намиране на нови пътища, идеи, смисли. Работата с психолог дава на човек възможността да погледне на себе си и ситуацията по един нов, по-различен начин; да промени черти в характера си и да започне да се справя по-успешно в ежедневието си. Това води до личностна промяна и постепенно справяне със симптомите.

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве

Част от пациентите, търсещи помощ поради психичен проблем, изпитват сериозно затруднение в избора си на специалист. В тази статия ще се опитам да очертая основните различия между професиите. Преди това обаче, смятам, че е важно да се посочат приликите, тъй като такива несъмнено има и неслучайно възникват неясноти по този въпрос:

o       Задълбочено разбиране, изследване, диагностициране и лечение на процеси, симптоми и нарушения, свързани с психичното функциониране;

o       Общи етични принципи като осигуряване на достатъчно време, защитено пространство, конфиденциалност и липса на морално осъждане;

o       Уважение към пациента; приемането му като равностоен участник в процеса на лечение.

Ето и основното, що се отнася до спецификата на всяка от професиите:

• Психолог

Психологът е специалист, завършил минимум Бакалавърска степен по Психология. Понятието “психолог” е твърде общо, тъй като психологията е изключително разнообразна научна дисциплина и професионална практика. В тази сфера съществуват много и различни профили- например клинична и консултативна психология, социална и юридическа психология, трудова и организационна, педагогическа психология и др. Психолозите помагат на хората, на човешките групи, организации и общности да живеят по-качествено, да действат и да се развиват по-пълноценно.

• Клиничният психолог

Специалността Клинична психология се получава при специализация след базовото обучение по Психология, като магистърска или докторска степен. Клиничните (медицински) психолози разбират психичното функциониране на индивида в норма и патология и специализират в психологично консултиране и психотерапия, както и в  провеждането на тестови и диагностични процедури.

 

• Психотерапевт

Психотерапевтът е психолог или психиатър, който е преминал през допълнително, обикновено многогодишно обучение, с три основни компонента: лична терапия; теоретично обучение; работа под супервизия. Не всеки психотерапевт е психоаналитик. Психотерапевтите работят с различни методи. Психоанализата е един такъв метод. Други методи са когнитивно-поведенческата терапия, психодрамата, хипнотерапията и др. 

• Психиатър

Психиатрите имат образование по Обща медицина и специализация по Психиатрия. Те познават добре човешката анатомия и психопатология. Диагностицират болестните промени във възприятието, мисленето, емоциите, паметта, вниманието и поведението. Извършват профилактика и експертиза на психични заболявания. Никой друг специалист, освен психиатър, няма нужната квалификация да изписва медикаменти за лечение на даден психичен проблем. В голяма част от случаите е препоръчително психиатричното лечение да се съчетае с психологическо консултиране/психотерапия, за по-цялостен резултат. Съчетаването на двете функции в едно лице не се препоръчва от световните организации по етика.

На последно място искам да спомена още един специалист- неврологът, поради честата заблуда, че при невролог се ходи, когато си “нервен”, т.е. когато преобладават чувствата на раздразнителност, напрегнатост, гняв.

• Невролог

Невролозите имат образование по Обща медицина и специализация по Неврология. Неврологията изучава анатомията на централната, периферната и автономната нервна система, диагностицира и лекува различните нарушения при болестни състояния на нервната система. Невролозите ползват медицински, а не психологически подход- напр. методи като ЕЕГ, ЕМГ, доплерова сонография и др. Ето част от симптомите/заболяванията, които изискват намесата на невролог: главоболие, мигрена, световъртеж; епилепсия, мозъчни тумори, инсулти и др.; дископатия, дискова херния, паркинсонизъм и други.