В световен мащаб,
депресията е състояние, засягащо голям процент от населението, с редица
негативи както за човека, така и за семейството и обществото като цяло. За
отключването на депресия роля имат различни фактори, сред които генетични,
социални, психични. Първоначалните симптоми на депресията обикновено се
проявяват по време на юношеството, макар че лечението често започва на по-късен
етап (поради пренебрегване, подценяване, отричане на състоянието от пациента
и/или близките; поради убеждението, че веднъж отминал, епизодът няма да се
повтори и др.) или не започва изобщо.
И двата пола са склонни да развият депресия,
но жените страдат приблизително 2 пъти по-често от мъжете. Възникването и хода
на развитие на болестта е строго индивидуален, но често след първоначалната
изява, депресивния епизод се повтаря, протичайки по-тежко, а при някои
пациенти се стига до самоубийство.
Депресията по време на бременност е едно от най-честите усложнения на
бременността. Тя се открива при около 10-15% от жените в развитите страни, и
при доста повече в развиващите се страни.
Депресията по
време на бременността често се свързва с по-слаби
грижи по време на бременност, нездравословно хранене, повишена опасност от
преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото и др.
Следродилната
депресия се свързва с понижено здравословно състояние на новороденото, емоционален дисбаланс при
майката, забавяне на физическото, социално и умствено развитие на детето и
поведенчески проблеми. Депресията оказва влияние не само върху майката и
новороденото, но, макар и косвено, се отразява върху партньора и семейството
като цяло.
Депресията не е
единственото психично усложнение – тревожността, крайно приповдигнатото
настроение, пост-травматичния стрес, хранителните разстройства, злоупотребата с
вещества също могат да се проявят
по време на бременност. Въпреки, че през последните две десетилетия, за
следродилна депресия се говори повече, психичното здраве на майките все още
остава недостатъчно дискутиран проблем.
В сп. ”The Lancert”, Джордж Патън и
колеги, публикуват интересни резултати от проведено от тях проучване, обхващащо
1000 жени, изследвани 9 пъти в периода между 14-тата и 29-тата им година за
симптоми на депресия и тревожност. Идентифицирани били 564 бременности при 384 участнички
за период от 6,3 години. Психичното здраве на бременните се оценявало веднъж
през 32 гестационна седмица и втори път – 12 месеца след раждането. От 168 бременни,
които били съобщили за депресивни състояния преди бременността, при 57 жени
(34%) се установила перинатална депресия. За сметка на това, депресивия се отключила едва при 16 жени (8%) от 201, при
които не било съобщено за предхождащи депресивни епизоди.
Проучването на
Патън, както и редица други проучвания показват, че предходните епизоди на
депресия усилват възможността за отключване на депресия по време на и след
бременността. Това кара Патън и колеги да заключат, че жени с
предхождащи бременността симптоми от на депресия, попадат във
високо рискова група, за която е необходима по-сериозна клинична подкрепа преди
зачеването, по време на бременността и в първите години на отглеждането.
Лечение
На първо място,
преди да говорим за лечение, трябва да мислим за превенция. Макар депресията
все още да е тема табу, много млади жени решават да потърсят помощ още при
първите симптоми и далеч преди забременяването. На второ място, важно е
навременно установяване на заболяването и адекватно лечение, изискващо
съвместна работа на екип специалисти- акушер-гинеколози, психолози, психиатри,
специалисти от социални звена и др.
Най-често, първите
които забелязват проявата на депресия у човека, са хора от близкото му
обкръжение, хора, които нямат нужната квалификация и знания, за да се справят
самостоятелно с проблема, но имат отговорната задача да потърсят помощ.
Адекватните професионални мерки включват диагностициране на състоянието,
социална и психологическа подкрепа и психотерапия и/или медикаментозно лечение,
в зависимост от случая.
