сряда, 28 януари 2015 г.

Детско психично развитие от 0 до 3 месеца.




               

Екипът на ДКЦ "Асцендент" стартира поредица от семинари,  свързани с психологическите аспекти на бременността,  родителството, емоционалното и психично развитие на децата.

Темите ще Ви помогнат в това:

Да се почувствате по- уверени и подготвени за бременността, раждането и отглеждането на потомство.
Да изградите една реалистична представа за предстоящото
Да видите по-ясно, че всички преминаваме през сходни етапи, емоции и преживявания, и все пак сме различни
Да сте информирани за рисковите фактори и да можете да ги разпознаете, в случай, че се наложи.

Теми:

Емоционални преживявания по време на бременността
Рискови фактори за развитието на следродилна депресия
Психично развитие: 0-3м.;
Психично развитие: 4-9м.
Психично развитие: 9-12м.
Психично развитие: 1-2г.
Психично развитие: 2-3г.
Психично развитие: 3-5г.
Психично развитие: 5-7г.
*Темите са примерни и могат да бъдат променяни

Каква ще бъде първата тема- Детско психично развитие от 0 до 3 месеца.

Ще говорим за особеностите на комуникацията майка-бебе; развитието на емоциите, сетивата, двигателната активност и говора на новороденото. Също така, ще видим как можете да стимулирате развитието на новороденото и кои игри са подходящи за този ранен период.

За кого са подходящи семинарите?
За бъдещи и настоящи майки и татковци и за всички, които имат интерес към темата.

Цена- 20 лева. Цена за двойка- 30 лева. 
Максималният капацитет на групата- 10  човека. При повече желаещи, ще бъде обявена втора дата.
Водещ- Марина Кунчева, психолог.

Продължителност на семинара-Един астрономичен час + време за дискусия

Телефони за записвания 02/983 94 94 или 0885 542 079. Моля, потвърдете Вашето участие най-късно до 06.02.2015

събота, 24 януари 2015 г.

Загуба и процес на скърбене

Неусложнената скръб е нормален отговор на загубата на близък човек при смърт. Тя е цената, която хората плащат за любовта си един към друг. Такива преживявания на загуба са ограничени във времето, но преди пълното възстановяване на активността могат да изминат и много месеци. Ходът на скръбта се повлиява и от подготвеността на близките за загубата, внезапността на загубата и нейната значимост.



Разлики между скръб и депресия
Поради високата степен на припокриване между симптомите на скръб и депресия, основният критерий, по който се разграничават, е наличието или не, на съответност на дадената реакция към обстоятелствата. В процеса на скърбене се наблюдават:
  1. Нормална идентификация с починалия.
  2. Малка амбивалентност спрямо починалия- наличие на положителни и отрицателни чувства към него.
  3. Редки суицидни идеи.
  4. Самообвиняване.
  5. Няма глобални чувства за липса на собствена стойност, както при депресията.
  6. Скърбящият предизвиква разбиране и съчувствие у другите, реакцията му изглежда разбираема. В тежките депресии изглежда неразбираема.
  7. С времето симптомите се уталожват.
  8. Социалните контакти водят до успокояване.
  9. Медикацията с антидепресанти не води до подобрение, за разлика от депресията.
Нормални етапи на преживяване на скръбта
  1. В началото, човек интелектуално разбира смъртта на своя близък, но още не може да възприеме загубата. Той може да се справя доста добре, докато урежда погребението и разрешава различни въпроси. Другите могат да отбележат, че той приема загубата добре, но самото лице може да се чувства като изтръпнало и да се преживява така, сякаш не е себе си и случващото се не е истина.
  2. Тъгата най-често започва след начално състояние на шок, което може да се прояви, като състояние на вцепененост и чувство на обърканост, последвано от преживявания на страдание, тъга, паника, отчаяние, безнадеждност, гневни избухвания,  плач, слабост, снижен апетит, загуба на тегло, нарушено внимание, фиксиране върху загубата, нарушен сън. Този период нормално продължава между 5 и 7 дни.
  3. Следва осъзнаване на загубата, придружено от:
    • Сънуване на починалия, а при събуждане се появява мъчително преживяване, че всичко е било само сън.
    • Самообвинения за направени пропуски или неизпълнени обещания.
    •  Преживяващите загуба често вярват, че е трябвало да умрат те, и това затруднява ангажирането с нови взаимоотношения, от страх да не изневерят на паметта на починалия.
    • Близкият нерядко има илюзии, че починалят е все още жив, че чува гласът или стъпките му, привиждат му се отделни негови пози или действия, припознава починалия на улицата или се идентифицира частично с негови движения, маниери и начин на изказ.
    • Налице е склонност към завръщане към аспекти на обстановката, свързана с починалия.
    • Често се запазва ясна зрителна представа за починалия.
    • Чувството за присъствие на починалия е често явление и то може да е успокояващо. Тази остра фаза на скръб трае от 4 до 12 седмици и постепенно затихва през следващите 3 месеца.
    • Повече от 50% от преживелите загуба на близък изпитват потиснато настроение, нарушен сън, плач, дезорганозация, отчаяние, потъване в загубата, апатия, безчувственост, безапетитие, загуба на тегло, умора, нерешителност, тревожност, липса на интереси, нарушена концентрация, чувство на безсмислие, преживяване на вина.
    • Близките може да изкажат суицидни мисли, тъй като животът им се струва безнадежден и безсмислен без починалия, или поради чувството за вина за това, че не са направили нещо повече за да предотвратят смъртта.
    • Отдръпване от социални контакти.
    • Понякога скърбящият търси починалия чрез чести посещения на гроба му и дори чрез повикването му по име.
    • Снимката на умрелия се гледа постоянно.
    • Чувства на неприязън могат да се насочат към други членове на семейството, към лекаря или дори към  Бог.
  4. Всички тези прояви отзвучават до голяма степен до шест месеца, след преживяната загуба. Скърбящите започват, все по-малко да чувстват скръбта и стъпка по стъпка да се връщат към своя живот и да се реорганизират.
Атипични реакции на скръб
Те са по-чести при жените, отколкото при мъжете. Могат да са удължени и тогава началната фаза на изтръпване продължава повече от 2 седмици, а цялата реакция на скръб повече от година. Тя също така е по-силна, с изразено затваряне в себе си, неработоспособност и суицидни действия. Налице е  затруднение да се приеме фактът на загубата и чувствата на вина и враждебност са по-силно изразени. Хипоходричните симптоми, подобни на тези, които е имал починалият, се задържат.
  Други възможни проявления, като следствие от усложнената скръб, са тежък депресивен епизод, психотична реактивност, злоупотреба с алкохол или наркотици.
Други форми на атипично скърбене включват:
  1. Отсрочена скръб, при която функционирането на индивида за известен период след загубата е нормално, а реакцията на скръб се явява след това.
  2. Отрицание на скръбта – индивидът изглежда, че не изпитва никаква скръб, но по-късно може да потърси помощ за необясними телесни симптоми.
Атипичната реакция на скръб е по-вероятно да се прояви, когато:
  1. Смъртта е била внезапна и неочаквана.
  2. Близкият не е могъл да види тялото на починалия или да изрази по подходиящ начин скръбта си в ранната фаза.
  3. Отношенията с покойния са били  враждебни.
  4. Загубата е на отраснало дете.
  5. Лицето е изживяло загуба на родител като дете.
  6. Има малко близки или друга социална подкрепа.