вторник, 15 декември 2015 г.

Психосексуални разстройства





Психосексуалните разстройства са свързани с нарушения във функционирането на индивида\двойката или несъответствия във взаимодействието на партньорите в процеса на половия акт, с първопричина различна от заболяване на половата система. Сексуалната дисфункция причинява значителен дистрес или затруднения в междуличностните отношения.
Приема се, че разпространението е в от 2 до 4 % от населението, но реалният процент е много по-висок, т.к. поради стигма или незнание голям брой пациенти не търсят помощ.
Като цяло сексуалните разстройства се срещат по-често при жените, макар че те търсят по-рядко помощ, т.к. при тях половите разстройства рядко имат демонстративен характер.

В основата на сексуалните разстройства стоят три основни групи фактори:

-         състоянието- телесно и психично, на участниците в половата двойка;
-         взаимното въздействие, което партньорите си оказват;
-         фактори от средата в широкия смисъл (култура, морални разбирания и възпитание в родното семейство; особености на семейната среда, в която е израснал пациента; особености на нагласите по отношение на сексуалното общуване; отпечатък на раннодетските преживявания, интимните отношения в юношеска и зряла възраст; травматични преживявания и други)

Обикновено те са свързани с намалена възможност или невъзможност за реализация на полов контакт, намалено количество полови контакти или непълноценно преживяване на половата близост. Проблемът може да се проявява само с нов партньор, само с постоянния партньор или във всички случаи. Това би могло да е съпроводено и с телесни симптоми, потиснато настроение, конфликти в двойката. Ето кои са най-често срещаните количествени сексуални нарушения:
При мъжете
Еректилна дисфункция (слабост на гениталния отговор, импотентност)- може да бъде психогенна или соматогенна. Съществен маркер в полза на психогенния вариант е съхраняването на сексуалните реакции и на еректилните възможности извън ситуациите, предполагащи реализация на коитус (като цяло или с определен сексуален обект). Възможно е да се наблюдава парадоксалност в желанието, например- сексуално желание и добра ерекция по време на менструацията на партньорката или при категоричен отказ от нейна страна.
Слабо желание за полово общуване- Настъпило снижение на половите потребности на фона на запазени общи интереси към другия пол. При психогенен произход има ясно начало и ситуация на възникване- това може да е преживян стрес, травматична ситуация, нарушени взаимоотношения с партньора и др.
Оргазмена дисфункция- постоянно или епизодично забавяне или отсъствие на оргазъм при наличие на добра и нормална възбуда. За психична обусловеност може да се говори тогава, когато еякулация обикновено настъпва извън условията на полов акт.
Преждевременна еякулация- ако основният фактор е свързан с психиката, има строго фиксирано начало и конкретна ситуация на възникване. Често съпътстващи фактори са страх от зачеване на партньорката, липса на увереност и полова абстиненция.

При жените
Слабо желание за полово общуване- при психогенен произход обикновено са налице нарушени взаимоотношения с партньора, недоволство от поведението и отношението му, страх от нежелана бременност и други с ясно начало.
Аноргазмия- пациентките най-често формулират оплакването си като фригидност и неспособност да се насладят на половия контакт. Аноргазмията е често срещано нарушение с разнообразен произход. То би могло да се дължи на недостатъчен полов опит, да е резултат от активно самонаблюдение и неспособност за отпускане или да се дължи на специфика в телесната конституция на жената и др. Важен индикатор за пълноценния контакт е не толкова оргазменото, колкото удоволственото прживяване при жената.
Вагинизъм- невъзможност за реализация на коитус поради непроизволен спазъм на тазовата, а оттам и на влагалищната мускулатура. Част от психичните причини могат да са свързани с висока тревожност, страх от болка, особености на моралните и религиозни разбирания, травматичен опит и др.
Диспареуния- Вагинална болка или болка в района на таза, която затруднява, но не възпрепятства напълно реализацията на половия контакт. При липса на вагинални инфекции, инфекции на малкия таз и други тазови лезии (кисти или тумори), е важно да се работи върху психичните причини, които стоят зад симптома.

При наличие на психогенни причини се препоръчва психотерапия- индивидуална или на двойката.