Безсъние

Нарушенията на съня са много и разнообразни. Според различни автори от 30% до 50% от населението на света има проблеми със съня. Често нарушението на съня е само един от симптомите на друго разстройство, било то психическо или телесно.

Най-често срещаните оплаквания сред хората, страдащи от инсомния, са свързани с трудно заспиване, често пробуждане по време на сън или твърде ранно събуждане, което продължава повече от няколко седмици. В много от случаите пациетните описват комбинация от тези оплаквания.

Част от телесните причини, водещи до разстройство на съня, са свързани с различни заболявания- например, хронични болкови синдроми, дискови хернии и дископатии, белодробните болести, сърдечните увреждания, различините анемии, захарната болест и др. Някои наркотични вещества и стимуланти, като например кофеин и ефедрин, както и някои лекарства, също водят до проблеми със съня. В тези случаи, както и при други разстройства на съня, свързани с органични нарушения (напр. синдром на Klein-Levin, нощна апнея, нарколепсия и др.) е препоръчително да се обърнете към невролог.

Голяма част от хората, страдащи от безсъние, страдат също от психични разстройства като депресия, биполярно разстройство или генерализирано тревожно разстройство. В тези случаи, е необходима консултация с психиатър, след което лечението може да се съчетае с психотерапия.

Ако страдате от безсъние и за това не са налични здравословни или психиатрични основания, помислете върху начина, по който заспивате и се пробуждате. В известна степен, безсънието може да се дължи на недобра хигиена на съня. Ето какво е важно да имате предвид, за да си осигурите качествен сън:

o        Възрастният индивид има нужда от 7-9 часа пълноценен сън на денонощие;

o        Опитайте се да поддържате редовен график сън-пробуждане;

o        Избягвайте употребата на кофеин, алкохол, никотин, не преяждайте, особено непосредствено преди лягане;

o        Избягвайте усилените физически упражнения преди лягане;

o        Спалнята е спалня- избягвайте храненето и гледането на телевизия в спалнята. Важно е матракът да  е качествен, а обстановката да е комфортна, тиха, затъмнена.

В случай, че тези ритуали не помогнат или така и не успявате да се мотивирате да ги изпълните, е добре да помислите върху емоционалните причини за безсънието Ви. Понякога психичните причини са първичен фактор за появата на безсъние.

Обикновено безсънието се появява вследствие на увеличен стрес, в ситуации, в които човек не е способен да се справя достатъчно ефективно с предизвикателствата на живота. Психично обусловеното безсъние може да е следствие от преживяна загуба или друга кризисна ситуация, както и от промяна в здравословното състояние на пациента или негов близък. Често значими промени в условията на живот също водят до безсъние. Такива са например: смяна на местожителството или работата; приключване на важен етап от живота; криза в отношенията с интимния партньор или близките; раздяла; бременност; поява на нов член в семейството; затруднения от финансов и битов характер и др. 

Пациентите, страдащи от инсомния, се чувстват напрегнати, тревожни или потиснати. Често са изтощени и нямат сили да се справят с ежедневните си задачи. Те споделят, че мислите им препускат и размишляват върху личните си проблеми, здравословното си състояние и дори смъртта. Когато инсомнията започне да се повтаря, тя може да доведе до нарастващ страх от самото безсъние и до свръхангажираност с последствията му. Тази тревожност, от своя страна, води отново до безсъние, и така се затваря един порочен кръг. В тези случаи се препоръчва консултация с психолог.

В сесиите с психолог се набляга върху психичните причини, довели до симптома. Справянето с психичните причини води до облекчаване и постепенно отшумяване на безсънието. От тази гледна точка, една от най-важните цели на консултациите е да се подпомогне индивида в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си (съзнавани и несъзнавани)  конфликти.

В рамките на психологическото консултиране се създава една сигурна и защитена среда, в която пациентът може свободно да изказва всички свои мисли, чувства, преживявания. Психологът и пациентът са равнопоставени партньори в един процес на търсене и намиране на нови пътища, идеи, смисли. Работата с психолог дава на човек възможността да погледне на себе си и ситуацията по един нов, по-различен начин; да промени черти в характера си и да започне да се справя по-успешно в ежедневието си. Това води до личностна промяна и постепенно справяне със симптомите.

Тест- Риск от развитие на дементни състояния

 Ако се притеснявате дали попадате в рискова група за развитие на дементни състояния (Алцхаймер, Паркинсон, Мозъчно-съдова болест и др.), може да изпълните дадените задачи. Целта е да дадете колкото се може повече отговори за 30 секунди.

Ако се затрудните със задачите, можете да потърсите специалист. Тестът служи за първоначална ориентация, няма смисъла на диагноза и не замества посещение при специалист.

1. Избройте колкото можете повече различни храни или държави. Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 15.

2. Изберете думи, които започват с определена буква, например "в". Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 10.

3. Изброите имената на определена категория, например "растения" или "животни", които започват с определена буква, например "в". Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 10.

4. Прочетете кратък текст от 5-6 изречения. Преразкажете го след 30 мин.

5. Направете списък за пазаруване с 5-6 неща и проверете дали го помните след 30 мин. 

Ранно детско развитие и тревожност

Според Маргарет Малер детското развитие преминава следните фази:
Нормална аутистична фаза: първи месец от живота. Бебето прекарва повечето време в сън-будност и се събужда, когато гладът и други напрежения го карат да плаче. Задача е постигане на равновесие на организма с новото обкръжение;
Нормална симбиотична фаза (от раждането до приблизително 4-5 месечна възраст) – на тази фаза бебето не разграничава себе си от майката, то се намира в симбиоза с нея. Това е провокирано от физическата му и психическа безпомощност.Симбиозата е оптимална, когато майката по естествен начин позволява на детето да бъде с лице към нея и да има очен контакт, особено по време на хранене, а и когато му говори и пее.
Фаза на отделяне и индивидуация (сепарация – разделяне, индивидуация – процес на формирането на личността, разграничаване между "аз" и "другия"). Започва от 4-5 месеца до приблизително 3-годишна възраст. На тази фаза бебето започва да се отделя от майка си. Все повече то започва да разграничава себе си от заобикалящия свят, предвижвайки се към индивидуацията. Първите признаци на започналия процес на индивидуация е използването на местоимението «аз» и първото «не, не искам», което говори за това, че детето започва да различава желанията на майката и своите.

Тя се разделя на 4 подфази. Най-кратко те могат да бъдат представени в следния вид:
1) диференциация – майката се възприема от детето като база за емоционална подкрепа. То я "вижда" все по-добре- дърпа косато, ушите, носа й, слага храна в устата й, протяга се настрани от тялото й, за да я вижда по-добре, изследва лицето, дрехите, тялото й. Детето започва да играе с майката игри, които спомагат за отграничаване на неговото тяло от това на майката: жмичка; "Това е моят нос, а твоя къде е?". Опознавайки все по-добре майката, детето започва да се страхува непознати; то също може да се учудва или да е любопитно към тях –7-9м; 9-10м- стремежът към отделяне се засилва, паралелно с повишаване на тревожността. Детето по това време може да възприема негативното отношение (критиката на майката) към неговите агресивни прояви и това засилва страха от отделяне.
2) практикуване – детето се научава да ходи, така то още по-ясно си представя, че е отделно от майка си. То я възприема, разпознава и й се радва от далече. Опитва се да я контролира и да наблюдава реакцията й като я оставя и опитва да върви самостоятелно. То изследва и се движи свободно на известно разстояние от майката. В началото след отдалечавенето, повечето деца изпитват тревожност и се връщат за "емоционално презареждане" чрез физически контакт.
3) повторно сближаване – започва около средата на втората година. След 15 месец детето споделя всяко ново откритие с майката- поставя обектите при майка си и й показва, че иска да бъдат забелязани. Тук отново се активизира страхът от отделяне от майката, който влиза в конфликт със стремежа за автономност. Това е провокирано от препядствията пред неговия стремеж да "завладее света". Детето усеща, че в много ситуации трябва да се справя само и това го кара да се чувства малко и безпомощно.  Около 18месец желанието на детето за автономия достига своя пик- то иска да върши всичко самостоятелно, но от друга страна има нужда от помощ, което отрича. Потребността да получи помощ го кара да се вкопчи в майката, а желанието да бъде самостоятелно го прави агресивно към нея. Чести са изблиците на недоволство и гняв; желание за притежание, ревност и завист. От друга страна, поради гнева си, детето още повече се страхува да не загуби любовта на майката.
4) формирането на постоянството на обекта – важна задача тук е формирането на представата за майката като за интегриран обект, съдържащ както позитивни, така и негативни качества. Тук се постига и стабилно усещане за собствената индивидуалност. И на този принцип започват да се възприемат другите хора. През третата година детето малко по малко започва да възприема другите не само като задоволяващи потребност, а отношеиието към тях е свързано с взаимно даване и получаване на любов.
Според психолозите, възрастта след 3 – 3,5 год. е подходяща за даването на детето на детска градина.

Майката трябва да може да поема част от агресията на детето. По този начин то ще почне да осъзнава, че агресивните му импулси не са разрушителни, щом не разрушават майката, значи няма да разрушат и него самия.Така тревожността не се увеличава, детето остава спокойно, а агресивните тенденции започват да служат като енергия за нататъшното му развитие.

Ако майката сама не може да се справи със своя тревога (предизвикана от едни или други причини), тя ще я проецира на детето. За детето майката е отражение на това, което става в заобикалящата среда, чрез нея то комуникира със света на тази възраст. Ако тя има свои несъзнавани страхове, детето ще приема света през призмата на нейните страхове, ще го възприема като заплашителен и опасен.

Ранното детско развитие се съпътства  от тревожност. Тя е предимно нормална, адекватна за етапа на развитието реакция спрямо характерните за израстването  интензивни промени, засягащи както тялото и изграждащата се личност, така и отношенията на детето с обкръжението. Ако тревожността е прекалено интензивна и зачестява във времето, е препоръчителна консултация със специалист.

Ето едни от най-честите срахове в ранното детство:

Възраст	Причина за страх и/или тревожност
0-12-мес. възраст	Загуба на опора (физическа), силен шум, друга интензивна сензорна стимулация. След 9 м.в. – страх от непознати.
1-3-годишна възраст	Отделяне от майката (полагащия грижи), нараняване, тоалетна, непознати. Животни, маски, да бъдат оставени сами, от тъмно, силен шум.
4-6-годишна възраст	Тъмно, животни, силен шум, „лоши ” хора, чудовища, духове и други свръхестествени създания, нараняване, светкавици и гръмотевици, да заспиват сами, отделяне от майката (вкл. и за посещаване на училище).

Емоционалното/ професионално изгаряне

 Това е списък за скрининг на симптомите на емоционалното/ професионално изгаряне. Много от тях са близки с тези на стреса. Това е така, защото стресът и емоционалното изгаряне (бърнаут) са „ братя-близнаци”.

Моля, прочетете внимателно симптомите и преценете кои от тях са валидни за Вас и кои- не.

1. Хронична отпадналост, изтощение – ДА / НЕ

2. Повишена раздразнителност – ДА / НЕ

3. Повишена самокритика – ДА / НЕ

4. Цинизъм – ДА / НЕ

5. Често главоболие – ДА / НЕ

6. Нарушения във функцията на храносмилателната система – ДА / НЕ

7. Увеличение или намаление на телесно тегло – ДА / НЕ

8. Безсъние – ДА / НЕ

9. Депресия – ДА / НЕ

10. Чувство за недостиг на въздух – ДА / НЕ

11. Непрекъсната подозрителност – ДА / НЕ

12. Чувство за безпомощност – ДА / НЕ

13. Взимане на рискови решения – ДА / НЕ

Ако откриете, че за Вас са характерни 2 или 3 симптома, които наблюдавате през последните шест месеца, то е препоръчително да потърсете помощ на психолог или психотерапевт.

Това е тест за самооценка и не е равносилен на посещение при психолог. Този тест може да ви помогне да вземете решение да посетите специалист.

Накратко за астмата

Отключването на астмата е повлияно както от биологични и генетични фактори, така и от социални и психологически. Данните от психологически изследвания сочат, че пациентите с астма живеят в стресогенна среда и/или имат трудности в начина, по който се справят с емоциите и преживяванията си. 

Изследванията показват, че в голяма част от случаите, астматичният пристъп се появява в момент, в който пациентът е неспособен да вербализира, дори не съзнава достатъчно ясно, отчаянието и психическото си изтощение. Налична е връзка между астматичния пристъп и едно усещане у пациента за несигурност и трудности в отношенията със значимите други, съчетано с депресивни прояви.

 Повече за медицинските причини и диференциална диагноза с ХОББ на https://www.facebook.com/psihologiya.konsultirane.mk?ref=bookmarks , както и на http://www.credoweb.bg

Тест- степен на устойчивост на стрес

 

Психологически тест на Тест на Холмс и Раге-

 стресогенни житейски събития
                   

Доктор Холм и Раге (САЩ)  изучават зависимостта на заболяванията от различни стресогенни жизнени събития при 5000 пациенти. Изследването показва, че психичните и физически болести обикновено се предшестват от сериозни промени в живота на човека.  На основание това изследване те създават скала, в която отразяват важни за личността жизнени събития, съответстващи на определен бал в зависимост от степента на стресогенност.

Изследванията са установили, че 150 бал и нагоре означава вероятност за възникване на някакво заболяване, а при бал 300 тази вероятност се увеличава до 90 %.

Прочетете внимателно всички посочени събития, за да получите обща представа. След това повторно прочетете всеки пункт, обръщайки внимание на количеството бал, който носи всяко събитие. Опитайте се да откриете и да отбележите  онези събития и ситуации, които са се случили на вас през последните две години. Изчислете средно аритметично броя на ситуации за една година. Ако дадена ситуация е възникнала повече от веднъж, то средноаритметичният резултат следва да го умножите по толкова, колкото пъти е възникнала тази ситуация.

Например, ако сте се оженили, започнали сте нов вид работа, променили сте местожителството си и сте си взели две отпуски, средният ви стресов резултат ще бъде 50+36+20 + 13 + 13=132.

Получената сума определя степента Ви на устойчивост на стрес.  По-високия  бал е тревожен сигнал за опасност.  Вие трябва спешно да предприемете мерки да се справите със стреса.  Получената сума има още едно важно значение – тя показва степента на натрупан (акумулиран) стрес.

Обща сума /бал/                 Степен на устойчивост  на стрес

150-199                                   Висока

200-299                                   Прагова

300 и повече                         Ниска /ранимост/ 

Ако средният ви стресов резултат е под 150, има по-малка вероятност да страдате от последствията на натрупан стрес. Ако е между 150 и 300, може би страдате от хроничен стрес в зависимост от това как сте възприели и сте се справили с дадените житейски събития. Ако сумарният бал е по-голям от 300, това означава реална опасност –  намирате се във фазата на нервно изтощение и вероятно изпитвате пагубни последствия от натрупания стрес.

Резултатът дава възможност да се види, че отделните събития са незначителни, те носят малък брой точки, но оценени комплексно разкриват своят стресогенност, благодарение на способността за акумулация на стреса.

Моля, имайте предвид, че оценките на стреса са усреднени. В каква степен дадено събитие ще бъде стресиращо за вас зависи от това как го възприемате.

 

Житейско събитие / точки

Смърт на брачния партньор = 100

Развод = 73

Раздяла с брачния партньор = 65

Осъждане на затвор = 63

Смърт на близък роднина = 63

Лично нараняване или болест = 53

Брак = 50

Уволнение от работа = 47

Брачни проблеми = 45

Пенсиониране = 45

Промяна в здравето на член от семейството = 44

Бременност = 40

Сексуални затруднения = 39

Поява на нов член в семейството = 39

Промяна в работата = 39

Промяна във финансите = 38

Смърт на близък приятел = 37

Започване на нов тип работа = 36

Промяна в броя на кавгите с партньора = 35

Ипотека или заем за важна покупка (като дом) = 31

Просрочване на ипотека или заем = 30

Промяна на отговорностите в работата = 29

Синът или дъщерята напуска дома = 29

Проблеми с роднините на брачния партньор = 29

Забележително лично постижение = 28

Брачният партньор започва или напуска работа = 26

Започване или завършване на училище = 26

Промяна в условията на живот = 25

Промяна на личните навици = 24

Проблеми с шефа = 23

Промяна в работното време или условията на труд = 20

Промяна на местожителството = 20

Промяна на училището = 20

Промяна в начина на отдих = 19

Промяна в църковните дейности = 19

Промяна в социалните дейности = 18

Ипотека или заем за по-дребна покупка,  напр.автомобил или телевизор) = 17

Промяна в режима на сън = 16

Промяна в броя на семейните събирания = 15

Промяна в навиците за хранене = 15

Ваканция = 13

Коледа = 12

Дребни нарушения на закона = 11