Децата и Дядо Коледа

Най-малките искрено вярват в дядо Коледа. Това обикновено развеселява възрастите и прави Коледата по-вълшебна и приказна.  Малчовците все още не правят разлика между наистина и наужким, между реалност и фантазия и поради тази причина вярват във всички приказни и плашещи герой, които възрастните им представят.

Постепенно обаче,  децата осъзнават, че тези герои всъщност са измислени и  съществуват само в приказките, а въпросът кой е белобрадия старец остава да виси малко във въздуха. Почти никой от възрастните не се наема да отговори на него.

Трябва ли да лъжем децата си когато започнат съмненията и въпросите около около това? Как е най-правилно да отговорим на децата си, за да не ги разочароваме?

 Започнат ли съмнения и въпроси – не лъжете децата! Това ще се отрази на доверието помежду ви- те рано или късно ще разберат, че са били излъгани и трудно ще могат да си обяснят защо (т.к. не могат да погледнат ситуацията от вашия ъгъл).  Те вече са научили, че „ Лъжата е лошо нещо!", а сега се оказва, че мама и татко лъжат.

Внимавайте в това да не подходите иронично или твърде грубо, това ще нарани детето.


Подгответе се за този момент и го отчетете като напредък- детето вече мисли по-логично и отчита реалността по-добре! :) Помислете за история или обяснение, което пасва на вашето разбиране и би могло да помогне на детето да си отговори на въпроса на едно друго ниво. Съобразете историята и думичките с възрастта на детето. Ето един пример:

Разкажете на детето легендата за Св. Никълъс- първообразът на съвременният дядо Коледа.

Св. Никълъс е бил добродушен дебеличък мъж, който помагал на бедните и много обичал децата. Винаги се е опитвал да ги зарадва  с играчки, които сам изработвал от подръчни материали. С времето добрите дела на св. Никълъс са били свързани с чудесата на Коледните празници, а той самият постепенно е приел образа в съзнанието на хората на добрият дядо Коледа. Така с векове наред всички хора вярват, че на Коледа стават чудеса, а дядо Коледа е магическата фигура, символ на тези чудеса. Затова всички хора – и малки, и големи,  обичат дядо Коледа и вярват в него.  Тази вяра прави хората да бъдат добри и да си помагат едни на други. Да вярваш в дядо Коледа означава да вярваш в доброто и в обичта. Именно затова даже и големите хора обичат и вярват в него и също си разменят  подаръци.

Така добрият старец ще остане в съзнанието на детето като нещо магично, което ще му напомня за детството и домашният уют в Коледната вечер.

Добър психолог- какво значи това?

В интернет пространството често срещам теми като „Препоръчайте ми психолог”, „Добър психолог” и подобни. Когато казваме „добър психолог” като че ли не е много ясно какво стои зад това.

Поради тази причина искам да обърна внимание на някои професионални и етични правила, свързани с професиите психолог и психотерапевт.

Добрият психолог уважава достойнството и правата на личността. Психолозите уважават правото на личен живот, конфиденциалност и независимост на хората. В работата си са безпристрастни и се опират на професионалната си компетентност. Избягват нанасянето на вреда и са отговорни за собствените си действия. Психолозите имат морален ангажимент към хуманното използване на постиженията и методите на психологическата наука и практика.

 Проблем в професионалните отношетия има тогава, когато Вашият психолог/терапевт:

Проявява незаинтересованост към Вашия проблем; не помни името, проблема Ви, нещата, които са били засегнати в терапията.

Прави гаранции и /или обещания.

 Гледа осъдително или критично на Вашето поведение, начин на живот или проблеми.

Обвинява или Ви окуражава да обвинявате близките си за конкретен проблем. Психологът открито застава на нечия страна.

Опитва се да бъде Ваш приятел.

Инициира допир (докосвания, прегръдки).

Опитва се да имат сексуална или романтична връзка с вас.

Разкрива прекомерна информация за себе си и говори често за собствените си разбирания и проблеми без никаква терапевтична цел.

Иска помощ от Вас за неща, които не са пряко свързани с терапията.

Разкрива Ваша лична информация без разрешение.

Разкрива самоличността на други свои клиенти.

Говори твърде много или не говори въобще.

Говори с термини и научни факти, които Ви объркват.

Действа като че ли има отговори и решения за всичко и Ви казва как е верния начин да промените ситуацията; казва Ви какво да правите, взема решения вместо вас, или дава често непоискани съвети.

Опитва да Ви задържи в терапия без Вашето желание.

По време на сесия  си позволява да говори по телефона или да върши други служебни задължения.

Изглежда прекалено емоционален, засегнат или предизвикан от Вашите чувства и проблеми.

Често отменя, пропуска или закъснява за Вашата сесия.

  Добрата практика осигурява на пациента  време, пространство и лична ангажираност от професионалист, който му помага да изследва проблема и да  потърси своя личен път за промяна и развитие. От тази гледна точка, подходът към всеки случай е индивидуален и съобразен с естеството на заявката и обстоятелствата. Психологът работи с психичната реалност, мислите, чувствата и емоциите и подпомага пациента в неговия път на осмисляне и постепенна промяна.
Първите една до три срещи са свързани със запознаване със случая и диагностика. Често се използват психологически тестове и/или психологическа беседа. Понякога консултирането се изчерпва до тук, в други случаи преминава на следващ, по-дълбок етап, свързан с психотерапия:

Тук една от най-важните цели  е да се подпомогне индивида в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си конфликти. Консултирането подпомага психичното развитие на индивида, както и способностите му за общуване, спонтанност, работа и удоволствие. Пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения и стратегии за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.

Важно е да уточня, че тук в понятието „пациент” се влага буквалният смисъл от латинското „patiens”- „който страда”. Не е задължително пациент да означава човек с медицинска или психиатрична диагноза.

Тест- риск от хранително разстройство

Долупосоченият тест няма да ви спести посещение при психиатър.

Ако имате подозрения, че Вие или Ваш близък страда от хранително разстройство, този тест само може да ви помогне да вземете решение да посетите лекар.

Лечението на хранителни разстройства е оптимално, когато е включена и психотерапия.

1. Чувстваш се дебела/дебел, даже когато другите казват, че си слаба/слаб.

2. Чувстваш безпокойство, ако не можеш да си направиш обичайната двигателна гимнастика, да тичаш, да отидеш на басейн или фитнес.

3. Притесняваш се и размишляваш какво ще ядеш.

4. Когато качваш килограми, започваш да усещаш безпокойство, настроението ти се помрачава.

5. Хранейки се, чувстваш вина.

6. Усещаш страх, когато другите те наблюдават, докато се храниш.

7. Предпочиташ по-скоро да умреш, отколкото да си дебела/дебел.

8. Предпочиташ да се храниш сам, отколкото със семейството или приятели.

9. Не споделяш с другите своите страхове относно надебеляване, защото никой не може да разбере какво чувстваш.

10. Скриваш храната или остатъците от нея.

11. Лъжеш какво си ял.

12. Усещаш безпокойство, когато другите те уговарят да се храниш.

Минимум два положителни отговора показват, че съществуването на хранително разстройство е много вероятно и трябва да се потърси специализирана помощ.

Програма за справяне с безсънието

Ако не спите по цели нощи, чувствате се тревожни, напрегнати, потиснати,

заспивате трудно, будите се често;

Ако непрекъснато гоните графици и срокове, лягате твърде късно и ставате твърде рано,

справяте се с натоварено ежедневие, работите на обърнати и/или променящи се смени;

Ако често сменяте часовите пояси,

Ако преживявате сериозна промяна в живота си,

Радвате се на прекрасна рожба, но сънят е дефицит

То тогава нашата програма е за Вас!

Какво представлява програмата?

Програмата е насочена към възвръщането на способността за качествен сън. Цел е да се повлияе състоянието и да се повиши капацитета на пациента да „овладява” симптома.

Използват се психологически техники и при необходимост се изписва медикаментозно лечение.

Работата с всеки пациент е индивидуална и зависи от нуждите/спецификата на случая.

Какво включа пакетът?

Пакетът включва 7 консултации, които се осъществяват в рамките на един календарен месец, както и материали за самопомощ.

Първата консултация е с невролог, който определя спецификата на състоянието.

Втората консултация е с психолог и също е диагностична.

Третата до шестата среща са с психолог- Консултациите целят повишаване на информираността на пациента и обучаването му в различни техники за справяне. Цел е да се възвърне способността за пълноценен сън. Пациентът получава и дневник, в който записва данни, свързани със съня; данните от дневника се обсъждат на всяка среща.

Последната консултация е вторичен преглед при невролог.

Допълнителни материали: дневник и брошури.

За по-подробна информация: 02 983 9494; secretariat@ascendent.cc

Цена на пакета- 150 лева

Различните лица на депресията

Темата за депресията става все по-полуларна и все повече хора могат да разпознават нейните проявления. В класическата депресия човек страда от понижено настроение, загуба на интереси и способност за изживяване на радост или удоволствие, повишена уморяемост и спад на активността. Други симптоми, съпътстващи депресията са: нарушения в концентрацията и вниманието; понижена самооценка; идеи за виновност и безполезност; песимистично възприемане на бъдещето, мисли за самоубийство и др.

Проявленията на депресията, обаче могат да са различни и понякога трудно разпознаваеми дори от специалистите.

Една от най-трудните за разпознаване е така наречената «усмихваща се депресия». Наскоро обществото се разтресе от новината за смъртта на Робин Уилямс, както и от признанието на един от най-популярните британски комици- Дейвид Уилямс, който заяви публично, че в голяма част от живота си е страдал от депресия.

Сред външно жизнерадостните и весели хора има много такива, които страдат от депресия, но малко от тях дават това да се разбере. Така че околните дори не подозират за заболяването им. Хората с подобна диагноза се стараят да не дават вид пред другите, иронизират себе си, развеселяват компанията. Те водят активен живот, но често когато останат сами получават пристъпи на паника, безсъние и ниска самооценка. Има и случаи, когато външни прояви почти липсват – човек просто страда от различни телесни симптоми, например упорито главоболие или болки в гърба.

Друг тип трудно разпознаваема депресия е скритата депресия. Маскираната депресия е ендогенна депресия, при която депресивното е припокрито, маскирано до неузнаваемост от телесна симптоматика. Често лекарите непсихиатри, а дори и психиатри могат да не се досетят, че става въпрос за сериозно емоционално разстройство, докато в клиничната картина не се появи масивна депресивна симптоматика. Пациенти с маскирана депресия се наблюдават често в условията на първична здравна помощ, но много от тях не попадат под психиатрично наблюдение. 

Най-често срещаните субективни оплаквания са чувство на задух, гадене, липса на апетит, загуба на тегло, болки в гърба, запек, опресия в сърдечната област, главоболие, сърбежи по тялото, тремор на горни крайници и др. 

Ролята на лекуващите лекари, семейството и близките е важна, т.к. пациентите не винаги са достатъчно критични към състоянието си.

Синдромът на Турет

Синдромът на Турет представлява наследствено неврологично заболяване, при което болният страда от редица речеви и двигателни тикове, които се появяват в детството и се променят периодично.
Открит е от френския невролог Жорж де ла Турет, който през далечната 1885 година публикува изследване, проведено върху девет случая на това заболяване.
Синдромът се характеризира с тикове, които представляват неконтролируеми движения и звуци, които могат да предизвикат сериозен срам.
Той обикновено се открива при деца на 6-7-годишна възраст, а тиковете стават най-очевидни на 12-годишна възраст. В около 50% от случаите тиковете продължават и в зряла възраст.
В миналото този синдром е свързван най-вече с нелепите коментари неволните ругатни, които болните произнасят.
Тези прояви обаче се отнасят само за една част от боледуващите.
Интелектът  остава непокътнат. Психосоциалните фактори не причиняват синдрома, но определено могат да влошат или подобрят състоянието на пациента.
В последните години американски учени откриват генетичната причина за възникване синдром на Турет. По време на изследването те изучавали наследствената информация на членовете на семейство, в което от заболяването страдали бащата и осемте му деца. При всеки един от засегнатите членове, учените откриват сходни промени в участъка на един и същ ген.
След по-детайлно проучване открили мутация в специфичен ген, който отговаря за изработването на ензим, регулиращ синтеза на хистамин. Хистаминът взима участие в предаването на нервни импулси и регулира редица жизненоважни функции в организма.

Симптоми при синдром на Турет

Най-общо синдром на Турет се изразява в неконтролируеми тикове /ругатни, псувни, неадекватно поведение/. При младите хора тиковете са различни и не всеки изрича обидни думи или ругае. Някои от тях просто кашлят или смигат по-често.
Неудобствата, които създава синдром на Турет са много. Често приятелското обкръжение на тези хора е много тясно.
Цялостната картина на състоянието прави живота на хората със синдром на Турет доста труден. Двигателните тикове най-вече се изразяват в подсмърчане, въртене на очите, плезене, мръщене.
Понякога болните имат склонност към самонараняване като блъскане на главата например. Както е при заекването, така и тук, притеснението може да изиграе много лоша роля и да усили тиковете.

Диагностициране на синдром на Турет

Поставянето на диагноза синдром на Турет е сравнително лесна задача, имайки се предвид нетипичното поведение на болните.
Понякога при още малките деца може да не открие навреме, защото е възможно да се проявява само с въртене на очите, плезене и други типични за детето действия. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова са по-големи шансовете за пълно овладяване на ситуацията.

Лечение на синдром на Турет

През 2011 година група учени откриват революционна поведенческа терапия, която може да помогне на болни деца. Мозъците на тези малчугани се развива по различен и уникален начин, който им позволява да координират движенията на тялото.
В много случаи мозъкът се опитва да компенсира дефектите чрез реорганизиране на дейността си. Затова учените вярват, че насърчаването на този процес с поведенческа терапия може да помогне на тези хора да се научат да контролират своите симптоми.
Ако терапията се започне навреме голяма част от симптомите могат да бъдат овладяни без иначе задължителните медикаменти.   За съжаление в тежките случаи прилагането на медикаменти е наложително.
В САЩ синдром на Турет създават цели общности и приятелски кръгове, ходят заедно на екскурзии и пътешествия. Общуват и си помагат взаимно.
хората със

Знаете ли че... Съществува взаимовръзката между затлъстяването и съня

Знаете ли че...
Съществува взаимовръзката между затлъстяването и съня

Наднорменото тегло и затлъстяването се определят като прекомерно натрупване на мастна тъкан, което уврежда здравето.
Затлъстяването (обезитас) е глобален проблем на човечеството, социално значима болест. Ето констатациите на СЗО затова:

• Затлъстяването от 1980 г. насам почти се е удвоило навсякъде по света.
• През 2008 г. повече от 1,4 милиарда възрастни на 20 и повече години са били с наднормено тегло. От тях със затлъстяване са били над 200 милиона мъже и 300 милиона жени.
• 65% от населението на света живее в страни, където наднорменото тегло и затлъстяването убиват повече хора, отколкото ниското тегло.
• Над 40 милиона деца под 5-годишна възраст са с наднормено тегло или затлъстяване през 2012 година.

Последиците за здравето от наднорменото тегло и затлъстяването са сериозни - развиват се тежки болести:

• сърдечно-съдови заболявания (главно сърдечни болести и инсулти), които са водеща причина за смърт през 2012 г.

• захарен диабет
• мускулно-скелетните увреждания (особено остеоартроза – инвалидизиращо дегенеративно ставно заболяване)
• някои видове рак (на ендометриума, рак на гърдата и на дебелото черво)

Интересна е връзката на наднормено тегло и затлъстяването с безсънието.
От една страна е доказано, че затлъстяването пречи на нормалния и дълбок сън, а, от друта - съществуват много проучвания, доказващи влиянието на недостатъчния сън върху телесното тегло. Учените са установили, че недоспиването води до покачване на телесното тегло, като затова „ се обвиняват” хормоните лептин и грелин. При недостатъчно сън апетитът  се повишава пропорционално и се засилва (с невероятните 45%) желанието за консумиране на въглехидратни и висококалорични храни, а това води неизбежно до затлъстяване.
Скорошно изследване, представено пред международната общност по ендокринология в Чикаго, показва, че при пациенти с наднормено тегло, които успяват да свалят поне 5% от телесната си маса, се наблюдават подобрение на съня и настроението.
Изследването е проведено при 390 лица, включени в програма за отслабване и разделени в три групи с осигурена различен тип подкрепа – психологическа, диета и план за физически упражнения.
І група – индивидите получават принтирани образователни материали по време на посещенията на лекаря за първичната медицинска помощ (веднъж на тримесечие);
ІІ група - кратко лайфстайл-консултиране веднъж на тримесечие от  лекаря за първичната медицинска помощ заедно с психолог, който подкрепя процеса на вземане на решения и реализацията на цели и резултати;
ІІІ група - по-продължително и подробно консултиране, съчетано с промяна в менюто или добавяне на медикаменти за редуциране на теглото.
Изследователите оценяват промените в теглото, продължителността и качеството на съня, както и настроението след 6 и след 24-месечно лечение.
Събраните данни показват, че на шестия месец от програмата участниците, на които е предоставено кратко консултиране по стил на живот и тези, които са включени в групата с по-задълбочено консултиране, успяват да понижат теглото си в по-голяма степен в сравнение с първата група.
Изследваните лица от всички групи, загубили повече телесна маса за периода от шест месеца, спят по-продължително, с по-добро качество на съня и  настроението си спрямо индивидите, свалили по-малко от теглото си.

Ранен контакт майка-бебе

Ранният контакт майка-бебе е изключително важен за изграждането на емоционална връзка. Новородените осъществяват контакт с майките първо на телесно ниво . Бебетата общуват със своите майки, като привличат техния поглед, поддържат контакт с очи чрез различни жестове и звуци и при желание сами го прекратяват, отмествайки погледа в страни. Те притежават чувствителност към тези, които се грижат за тях, стремят се към близост и търсят внимание, използвайки достъпните за тях средства на общуване- усмивка, плач и гукане. Новородените реагират на стимули като допир, разпознават гласа и мириса на майката. Доказано е, че майката успява да под­държа тем­пе­ра­ту­рата на пос­та­ве­ното кожа до кожа ново­ро­дено, а това оказва и успо­ко­я­ващ ефект върху бебето. Оста­ве­ните на гър­дите на май­ките си ново­ро­дени почти не пла­чат през пър­вите 90 минути след раждането. При ново­ро­дени, които не са отне
мани от май­ките, се наб­лю­дава след­ното: ново­ро­де­ното, оста­вено спо­койно върху корема на май­ката в пър­вите минути след раж­да­нето, започва да пълзи нагоре към гър­дата, отк­рива зър­ното и започва да суче. Кърмата, освен че осигурява необходимите вещества за захранване на бебето, е един вид "посредник" в изграждането на емоционална привързаност между двамата. Посредством задоволяването на нуждите, кърменето, гушкането, успокояващият глас на мама, бебето се научава, че когато е напрегнато, мама е там, отговаря на потребностите му и може да му донесе успокоение и сигурност.

Трихотиломания

Трихотиломанията е импулсивно разстройство, при което настъпва загуба на коса поради многократното й дърпане и скубане. Непреодолимият импулс може да е свързан и със скубането на косми от скалпа, веждите, миглите и други области от тялото. Засяга в по-голяма степен момичета, отколкото момчета, като най-често се развива по време на юношеството, но може да настъпи и в много по-ранна или по-напреднала възраст. Често началото на заболяването може да се свърже със стресиращо събитие като смяна на училището, употреба на наркотици, конфликти в семейството, смърт на родител и други.

Симптомите на трихотиломания могат да включват локална загуба на коса под формата на кръгли петна, дифузна загуба на коса, симптоми на запушване на червата (при изяждане на оскубаните косми), отричане за скубане на косата, повишено чувство за напрежение преди скубане на косата и удовлетворение и облекчение след това, самонараняване, тъга или депресивно поведение и други. В комбинация може да се наблюдават и други нарушения като поведенчески симптоми, хипохондрия, затруднена концентрация, нарушение в общуването, психични проблеми, когнитивни увреждания, коремни симптоми, объркване и други.

Трихотиломания може да се причини от депресия, силно безпокойство, посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, нарушения в нуклеус каудатус (опашатото ядро в мозъка), хормонални промени през пубертета и други.

 Без намесата на специализирана помощ, справянето с този проблем е мъчително, трудно и не винаги възможно.

Жан Пиаже- развитие на детския интелект

Жан Пиаже обособява следните стадии в развитието на интелекта :

Сензомоторен стадии ( от раждането до 18 месеца )

Когнитивното развитие се опира на рефлекторните реакции , които са основа за развитието на целенасочени сензорни и моторни действия :

- Формиране на рефлекси наблюдава се асимилация под формата на първо упражнение ( репродуктивна асимилация ) и обобщение

( сученето се разпростира и върху други обекти ) , както различаване на различни ситуации ( повторно разпознаваща асимилация ).

- Формиране на прости навици през първите два месеца от живота на детето възникват първите начини на действие.Координират се различни когнитивни схеми , които са чисто сензомоторни и осигурява последователност на възприятията и движенията.

- Активно повторение между третия и шестия месец следват обикновена координация на схемите за виждане и чуване.Детето е в състояние да хване предмети , които възприема.Активно повтаря случайно придобити ефекти чрез едно определено движение. Пиаже говори за интенционалност ( намерение ) , когато между дразненето и поведението се включват посредничещи си реакции.Трудно е различаването между интенционалните действия и чистите навици.

- Свързване на цел и средство от 8 до 12 месец схемите се координират в такава степен , че едните обслужват ръката , а другите задават целта.

- Активна експериментиране от края на първата до началото на втората година схемите се развиват и координират до степен , в която всичко ново е интересно.Овладяват се само чрез истински действия и изпробване.Те се променят докато се нагласят към нова ситуация.

- Откриване от 18 до 20 месец детето има нужда повече да експериментира практически.Схемите са толкова подвижни , че бързо могат да бъдат координирани и преобразувани.Пиаже предполага , че се появяват първите рудименти на представите.Посочва три причини като основни : започва да се използва речта ; развиват се чрез подражание способности и се появяват прости и символични игри.

Дооперационален ( допонятиен) стадии от 18 месеца до 7 години.

Основна характеристика на този стадии е използването на символи в това число и на думи.те се прилагат преди всичко в процеса на подражание, т.е. възпроизвеждане на действия , видяни в миналото или в предметната и ролевата игра.Появяват се и първите представи.В този стадий се формират свойствата , които позволяват на детето да преодолява редица времеви и пространствени ограничения.Способностите на детското мислене могат да се представят в следната последователност :

• Егоцентризъм това е състояние , което детето разглежда околния свят от своя гледна точка , без да го осъзнава.Това е смесване на обекта и субекта в процеса на акта на познаване.Това е докритичен интелекг , следователно и дообективната позиция познанието за предметите за другите хора и за себе си.При него отсъства интелектуалната релативност.
  Трансдупция пренасяне на символи чрез непосредствена аналогия ( аз ще стана голям , защото си пия млякото , батко няма да порасне , защото не го пие.)
  Отсъствие на представа за съхранение на количество детето не съотнася , вследствие нагледния характер на мисленето , съотношенията между количество , форми , големина и т.н.То се концентрира върху един аспект и забравя другите.
  Отсъствие за представа за качествена определеност на предметите.
  Нечувствителност към противоречия.
  Несъгласуваност между обем и съдържание.
  Синкретизъм в мисловната дейност.
  Липса на обратимост , а следователно и на операции
  Стадии на конкретните операции от 7 до 11 години.
  Основна характеристика на този стадии е използването на гъвкави и обратими умствени действия.Децата могат да разбират определени логически правила.Става възможно да съобразяват с различни отношения в един проблем.Операционалният интелект по-добре се справя с преходите от едно състояние към друго.По-голям интерес предизвиква обяснението и разбирането.Снемат се изцяло времевите и пространствени разлики.Решаването на проблемите става вътре в една система от операции, които Пиаже нарича групировка.Петте свойства на групировката са условия за нейното равновесие.
  Ето как изглеждат те в една групировка , изразени с математически изрази ( условието е : " имате десет дървени топчета , от които осем са боядисани в кафяво , а две в бяло " ):
  - Композиция " кафявите и белите точета образуват всички дървени топчета " ( x + x' = y ) Вербалният израз е : Ако операцията се провежда , с които и да са два елемента от системата , то нейният резултат трябва да бъде също елемент на системата
  - Обратимост Ако се вземат от всички дървени топчета само кафявите , то ще останат само белите и обратно(y x = x' ; y - x' = x) Вербалният израз е : Всеки елемент от системата съответства на друг , обратен на него.Когато елемент от системата се съчетае с обратния нему елемент то резултатът е тъждествен елемент.
  - Асоциативност дали ще вземем две бели топчета и три кафяви и към тях прибавим пет кафяви или вземем двете бели към , тях прибавим последователно три кафяви и пет кафяви топчета , то това няма значение
  ( x + x' ) + y' = x + ( x + y' ) = z. Вербалният израз е : Редът на изпълнение на двете последователни операции няма значение.
  - Тъждество Ако разделим дървените топчета на бели и кафяви , то по всяко време може да се извърши и обратното ( x - x' = 0 ).Вербалният израз е : Сред елементите в една система има само един тъждествен на себе си елемент.Той не изменя никой друг елемент в системата , с който се комбинира.
  - Тавтология Ако се прибави към кафявите топчета , белите дървени топчета , то и след това ще има само дървени топчета. ( x+ x = x ; y + y = y ).Вербалният израз е : Качественият елемент при повторение нее трансформира.Всички тези класифициращи отношения присъстват в решенията на разнообразни по характер задачи , поставени пред децата.Представянето на едно или две отношения само не би могло да предизвика никакво равновесие.
  Изучаването на мисленето на детето в еволюция води не само до признаване , според Пиаже , на съществуващите групировки , но и до техните взаимовръзки.Възможни са следните отношения , позволяващи тяхното класифициране и разполагане в определен ред :
  - Сериация това е способност да се ранжират обектите по някакъв измеряем параметър.Тя нагледно илюстрира овладяването на един важен логически принцип транзитивността.
  - Съхранение свързва се с овладяването на важния логически принцип на еквивалентността.С не по-малко значение е и разбирането за това , че обектите имат няколко изменяеми характеристики , които са в различни съотношения.
  - Децентрация намаляване на егоцентризма , способност за свободен преход от една гледна точка към друга , както в буквален така и в преносен смисъл.Смяната на егоцентризма с децентрацията за Пиаже е закон за развитие на интелекта.
  - Относителност илюстрира способността да се разглеждат няколко обекта едновременна като се сравняват помежду си.
  - Подвеждане под клас демонстрира логически принцип за йерархично построяване на категориите.На стадия на конкретните операции детето разбира , че една или друга категория включва в себе си и други , като при това самата тя е включена в по-окрупнени категории.
  Най-простият вид подвеждане под клас е класификацията или т.н. йерархично изграждане на класове.Друга негова разновидност се изразява в съединяването на асиметрични отношения и съставлява т.н. качествена сериация
  Стадий на абстрактните операции ( формалните ) от 12 години и нагоре.
  Операциите и групировките на този стадии добиват своята независимост от предметите , за които се отнасят.Операциите се осъзнават , от което следва " опериране с операциите" или техните резултати.Започва прилагането на "рефлексивна абстракция".Системно се търсят решения на проблемите.Развива се способността да се разсъждава за хипотетични проблеми.Появяват се умствени действия , коино могот да се определят като способи за прилагане на абстрактни правила за решаване на клас задачи.Наблюдава се интерес към абстракции философия и политика , правосъдие и индивидуална свобода , религия и идеология и т.н.Изявяват се размисли за и идеалите и бъдещето.
  
  Клип с демонстрация на теорията- на фейсбук-страницата ни  https://www.facebook.com/psihologiya.konsultirane.mk

Безсъние

Нарушенията на съня са много и разнообразни. Според различни автори от 30% до 50% от населението на света има проблеми със съня. Често нарушението на съня е само един от симптомите на друго разстройство, било то психическо или телесно.

Най-често срещаните оплаквания сред хората, страдащи от инсомния, са свързани с трудно заспиване, често пробуждане по време на сън или твърде ранно събуждане, което продължава повече от няколко седмици. В много от случаите пациетните описват комбинация от тези оплаквания.

Част от телесните причини, водещи до разстройство на съня, са свързани с различни заболявания- например, хронични болкови синдроми, дискови хернии и дископатии, белодробните болести, сърдечните увреждания, различините анемии, захарната болест и др. Някои наркотични вещества и стимуланти, като например кофеин и ефедрин, както и някои лекарства, също водят до проблеми със съня. В тези случаи, както и при други разстройства на съня, свързани с органични нарушения (напр. синдром на Klein-Levin, нощна апнея, нарколепсия и др.) е препоръчително да се обърнете към невролог.

Голяма част от хората, страдащи от безсъние, страдат също от психични разстройства като депресия, биполярно разстройство или генерализирано тревожно разстройство. В тези случаи, е необходима консултация с психиатър, след което лечението може да се съчетае с психотерапия.

Ако страдате от безсъние и за това не са налични здравословни или психиатрични основания, помислете върху начина, по който заспивате и се пробуждате. В известна степен, безсънието може да се дължи на недобра хигиена на съня. Ето какво е важно да имате предвид, за да си осигурите качествен сън:

o        Възрастният индивид има нужда от 7-9 часа пълноценен сън на денонощие;

o        Опитайте се да поддържате редовен график сън-пробуждане;

o        Избягвайте употребата на кофеин, алкохол, никотин, не преяждайте, особено непосредствено преди лягане;

o        Избягвайте усилените физически упражнения преди лягане;

o        Спалнята е спалня- избягвайте храненето и гледането на телевизия в спалнята. Важно е матракът да  е качествен, а обстановката да е комфортна, тиха, затъмнена.

В случай, че тези ритуали не помогнат или така и не успявате да се мотивирате да ги изпълните, е добре да помислите върху емоционалните причини за безсънието Ви. Понякога психичните причини са първичен фактор за появата на безсъние.

Обикновено безсънието се появява вследствие на увеличен стрес, в ситуации, в които човек не е способен да се справя достатъчно ефективно с предизвикателствата на живота. Психично обусловеното безсъние може да е следствие от преживяна загуба или друга кризисна ситуация, както и от промяна в здравословното състояние на пациента или негов близък. Често значими промени в условията на живот също водят до безсъние. Такива са например: смяна на местожителството или работата; приключване на важен етап от живота; криза в отношенията с интимния партньор или близките; раздяла; бременност; поява на нов член в семейството; затруднения от финансов и битов характер и др. 

Пациентите, страдащи от инсомния, се чувстват напрегнати, тревожни или потиснати. Често са изтощени и нямат сили да се справят с ежедневните си задачи. Те споделят, че мислите им препускат и размишляват върху личните си проблеми, здравословното си състояние и дори смъртта. Когато инсомнията започне да се повтаря, тя може да доведе до нарастващ страх от самото безсъние и до свръхангажираност с последствията му. Тази тревожност, от своя страна, води отново до безсъние, и така се затваря един порочен кръг. В тези случаи се препоръчва консултация с психолог.

В сесиите с психолог се набляга върху психичните причини, довели до симптома. Справянето с психичните причини води до облекчаване и постепенно отшумяване на безсънието. От тази гледна точка, една от най-важните цели на консултациите е да се подпомогне индивида в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си (съзнавани и несъзнавани)  конфликти.

В рамките на психологическото консултиране се създава една сигурна и защитена среда, в която пациентът може свободно да изказва всички свои мисли, чувства, преживявания. Психологът и пациентът са равнопоставени партньори в един процес на търсене и намиране на нови пътища, идеи, смисли. Работата с психолог дава на човек възможността да погледне на себе си и ситуацията по един нов, по-различен начин; да промени черти в характера си и да започне да се справя по-успешно в ежедневието си. Това води до личностна промяна и постепенно справяне със симптомите.

Тест- Риск от развитие на дементни състояния

 Ако се притеснявате дали попадате в рискова група за развитие на дементни състояния (Алцхаймер, Паркинсон, Мозъчно-съдова болест и др.), може да изпълните дадените задачи. Целта е да дадете колкото се може повече отговори за 30 секунди.

Ако се затрудните със задачите, можете да потърсите специалист. Тестът служи за първоначална ориентация, няма смисъла на диагноза и не замества посещение при специалист.

1. Избройте колкото можете повече различни храни или държави. Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 15.

2. Изберете думи, които започват с определена буква, например "в". Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 10.

3. Изброите имената на определена категория, например "растения" или "животни", които започват с определена буква, например "в". Добро постижение е, ако успеете да си припомните поне 10.

4. Прочетете кратък текст от 5-6 изречения. Преразкажете го след 30 мин.

5. Направете списък за пазаруване с 5-6 неща и проверете дали го помните след 30 мин. 

Ранно детско развитие и тревожност

Според Маргарет Малер детското развитие преминава следните фази:
Нормална аутистична фаза: първи месец от живота. Бебето прекарва повечето време в сън-будност и се събужда, когато гладът и други напрежения го карат да плаче. Задача е постигане на равновесие на организма с новото обкръжение;
Нормална симбиотична фаза (от раждането до приблизително 4-5 месечна възраст) – на тази фаза бебето не разграничава себе си от майката, то се намира в симбиоза с нея. Това е провокирано от физическата му и психическа безпомощност.Симбиозата е оптимална, когато майката по естествен начин позволява на детето да бъде с лице към нея и да има очен контакт, особено по време на хранене, а и когато му говори и пее.
Фаза на отделяне и индивидуация (сепарация – разделяне, индивидуация – процес на формирането на личността, разграничаване между "аз" и "другия"). Започва от 4-5 месеца до приблизително 3-годишна възраст. На тази фаза бебето започва да се отделя от майка си. Все повече то започва да разграничава себе си от заобикалящия свят, предвижвайки се към индивидуацията. Първите признаци на започналия процес на индивидуация е използването на местоимението «аз» и първото «не, не искам», което говори за това, че детето започва да различава желанията на майката и своите.

Тя се разделя на 4 подфази. Най-кратко те могат да бъдат представени в следния вид:
1) диференциация – майката се възприема от детето като база за емоционална подкрепа. То я "вижда" все по-добре- дърпа косато, ушите, носа й, слага храна в устата й, протяга се настрани от тялото й, за да я вижда по-добре, изследва лицето, дрехите, тялото й. Детето започва да играе с майката игри, които спомагат за отграничаване на неговото тяло от това на майката: жмичка; "Това е моят нос, а твоя къде е?". Опознавайки все по-добре майката, детето започва да се страхува непознати; то също може да се учудва или да е любопитно към тях –7-9м; 9-10м- стремежът към отделяне се засилва, паралелно с повишаване на тревожността. Детето по това време може да възприема негативното отношение (критиката на майката) към неговите агресивни прояви и това засилва страха от отделяне.
2) практикуване – детето се научава да ходи, така то още по-ясно си представя, че е отделно от майка си. То я възприема, разпознава и й се радва от далече. Опитва се да я контролира и да наблюдава реакцията й като я оставя и опитва да върви самостоятелно. То изследва и се движи свободно на известно разстояние от майката. В началото след отдалечавенето, повечето деца изпитват тревожност и се връщат за "емоционално презареждане" чрез физически контакт.
3) повторно сближаване – започва около средата на втората година. След 15 месец детето споделя всяко ново откритие с майката- поставя обектите при майка си и й показва, че иска да бъдат забелязани. Тук отново се активизира страхът от отделяне от майката, който влиза в конфликт със стремежа за автономност. Това е провокирано от препядствията пред неговия стремеж да "завладее света". Детето усеща, че в много ситуации трябва да се справя само и това го кара да се чувства малко и безпомощно.  Около 18месец желанието на детето за автономия достига своя пик- то иска да върши всичко самостоятелно, но от друга страна има нужда от помощ, което отрича. Потребността да получи помощ го кара да се вкопчи в майката, а желанието да бъде самостоятелно го прави агресивно към нея. Чести са изблиците на недоволство и гняв; желание за притежание, ревност и завист. От друга страна, поради гнева си, детето още повече се страхува да не загуби любовта на майката.
4) формирането на постоянството на обекта – важна задача тук е формирането на представата за майката като за интегриран обект, съдържащ както позитивни, така и негативни качества. Тук се постига и стабилно усещане за собствената индивидуалност. И на този принцип започват да се възприемат другите хора. През третата година детето малко по малко започва да възприема другите не само като задоволяващи потребност, а отношеиието към тях е свързано с взаимно даване и получаване на любов.
Според психолозите, възрастта след 3 – 3,5 год. е подходяща за даването на детето на детска градина.

Майката трябва да може да поема част от агресията на детето. По този начин то ще почне да осъзнава, че агресивните му импулси не са разрушителни, щом не разрушават майката, значи няма да разрушат и него самия.Така тревожността не се увеличава, детето остава спокойно, а агресивните тенденции започват да служат като енергия за нататъшното му развитие.

Ако майката сама не може да се справи със своя тревога (предизвикана от едни или други причини), тя ще я проецира на детето. За детето майката е отражение на това, което става в заобикалящата среда, чрез нея то комуникира със света на тази възраст. Ако тя има свои несъзнавани страхове, детето ще приема света през призмата на нейните страхове, ще го възприема като заплашителен и опасен.

Ранното детско развитие се съпътства  от тревожност. Тя е предимно нормална, адекватна за етапа на развитието реакция спрямо характерните за израстването  интензивни промени, засягащи както тялото и изграждащата се личност, така и отношенията на детето с обкръжението. Ако тревожността е прекалено интензивна и зачестява във времето, е препоръчителна консултация със специалист.

Ето едни от най-честите срахове в ранното детство:

Възраст	Причина за страх и/или тревожност
0-12-мес. възраст	Загуба на опора (физическа), силен шум, друга интензивна сензорна стимулация. След 9 м.в. – страх от непознати.
1-3-годишна възраст	Отделяне от майката (полагащия грижи), нараняване, тоалетна, непознати. Животни, маски, да бъдат оставени сами, от тъмно, силен шум.
4-6-годишна възраст	Тъмно, животни, силен шум, „лоши ” хора, чудовища, духове и други свръхестествени създания, нараняване, светкавици и гръмотевици, да заспиват сами, отделяне от майката (вкл. и за посещаване на училище).

Емоционалното/ професионално изгаряне

 Това е списък за скрининг на симптомите на емоционалното/ професионално изгаряне. Много от тях са близки с тези на стреса. Това е така, защото стресът и емоционалното изгаряне (бърнаут) са „ братя-близнаци”.

Моля, прочетете внимателно симптомите и преценете кои от тях са валидни за Вас и кои- не.

1. Хронична отпадналост, изтощение – ДА / НЕ

2. Повишена раздразнителност – ДА / НЕ

3. Повишена самокритика – ДА / НЕ

4. Цинизъм – ДА / НЕ

5. Често главоболие – ДА / НЕ

6. Нарушения във функцията на храносмилателната система – ДА / НЕ

7. Увеличение или намаление на телесно тегло – ДА / НЕ

8. Безсъние – ДА / НЕ

9. Депресия – ДА / НЕ

10. Чувство за недостиг на въздух – ДА / НЕ

11. Непрекъсната подозрителност – ДА / НЕ

12. Чувство за безпомощност – ДА / НЕ

13. Взимане на рискови решения – ДА / НЕ

Ако откриете, че за Вас са характерни 2 или 3 симптома, които наблюдавате през последните шест месеца, то е препоръчително да потърсете помощ на психолог или психотерапевт.

Това е тест за самооценка и не е равносилен на посещение при психолог. Този тест може да ви помогне да вземете решение да посетите специалист.