Нагласите ни към психологическата подкрепа

Често се срещам с много и противоречиви възгледи по отношение на професията “ психолог”, някои хора възкликват- "О, има голяма необходимост от повече такива специалисти", други поглеждат скептично или клатят глава- "О, в България не сме отворени за тези неща..". При всеки случай, обаче има любопитство и желание да се "надникне" в нашата работа- "Какво ли се случва там?"

Скоро с колежката ми говорехме по тези теми и ни хрумна да направим кратка анкета (https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewform), в която да проверим нагласите  към психологическата помощ и подкрепа. Резултатът- само за няколко дни получихме отговорите на над сто доброволци! Това показва, че темата е изключително актуална и привлича интереса на хора от всякакви възрасти и професии.
Обобщените резултатите от анкетата можете да видите тук
https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewanalytics#start=publishanalytics

Това, което се откроява ясно, още на пръв поглед, е силно изразена тенденция към промяна  в нагласите на българите. Преди години обществото ни като че ли беше доста затворено и закостеняло, като че ли повече се концентрирахме върху битовизма и физическото оцеляване, пазехме проблемите в тайна, или разказвахме безкрай на приятели- "да ни олекне",  а да потърсиш помощ беше странно и срамно- "Да не съм луд, че да ходя на психолог?", "Аз си имам приятели, защо ми е психолог?". Днес виждам, че за 94% от нашите анкетирани ДА ПОТЪРСИШ ПСИХОЛОГ Е ЗРЯЛО И ОТГОВОРНО.   "Безсмислено" и "срамно" е за едва 6%. Започваме все повече да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и благополучие и да полагаме грижа и за душите си.

Над 90% биха посетили психолог, като предпочитаният вариант остава индивидуалната психотерапия. Водещите причини, които изтъкват участниците в анкетата, са причини, които са мотивирали и голяма част от пациентите, посещаващи нашия център, да потърсят помощ- трудности или особености в характера, с които не могат да се справят сами, нито с помощта на близките; проблеми в общуването,  в изграждането или поддържането на интимни отношения, затруднения в отглеждането на децата; "запечатани" събития от миналото, които  продължават да напомнят за себе си и в настоящето и др.

Освен това- 70% от анкетираните споделят, че познават хора, които в даден момент от живота си са посещавали психолог. Това показва още една променяща се тенденция- БЪЛГАРИНЪТ ВЕЧЕ НЕ КРИЕ- споделя и разказва. А споделяме по-често важните и ценни за нас неща, нещата, от които не се срамуваме, а напротив- смятаме, че сме постъпили адекватно, зряло, отговорно.
За финал – ще ви разкажем малко за това, какво се случва в една психотерапевтична работа. Но първо, преди да стигнем до същината, нека погледнем и "опаковката". За нашия екип- екипа на ДКЦ "Асцендент", грижата за пациентите винаги е била на първо място. За нас е важно пациентите ни да се чувстват сигурни и защитени. От тази гледна точка психологическият кабинет е на тихо и спокойно място, спазваме безусловно принципа на конфиденциалност и работим единствено с предварително записани часове. А сега- какво се случва в процеса на психотерапия-  пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си, да  потърси причините и във времето да открие своя личен път за промяна и развитие. В процеса на психотерапия пациентът споделя свободно всичко, което му идва наум и с помощта на терапевта достига до „инсайт”- ново, качествено различно разбиране за себе си и ситуацията. В хода на терапията пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.
По отношение на психотерапията с деца- Често в съзнанието ни стои изразът , «то е малко и не разбира» или «той/тя го прави на инат». В исторически план детето е възприемано като обект , на който възрастните се радват, целуват и пощипкват. Дори на латински думата «infans» означава този, който не говори; този, който няма глас. През последните десетилетия научните изследвания показват, че едно дете чува, разбира, усеща, страда, още докато е в корема на майката.  Все повече заявките за консултации с психолог касаят деца: проблеми с храненето, проблеми със съня, трудности в общуването, затруднения с адаптацията в училище, ограничена и липсваща реч, агресивно поведение. Родителите с огромно чувство за вина водят детето си с надежда за помощ, за цяр, за обяснение какво става с детето им.   Психотерапията за деца позволява както на детето, така и на родителите разбиране, успокояване, анализ и разбира се, лечение. Защото лечението на дете е лечение на цялото семейство. Та нали децата са огледало на своите родители?  Така специалистът дава възможност на детето да се изрази и с подкрепата на родителите да направи анализ върху това какво става с детето и какво ни казва то. Дава се пространство, в което личностите срещат и в което всеки има глас и може да бъде чут.

Автори на статията:

Марина Кунчева- психолог, психотерапевт; лектор в училище за родители     

Ирина Заркова – психолог

*Сходни теми:

Психологическото консултиране- същност и митове http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_5431.html

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_26.html

Какво значи добър психолог? http://psy-consulting.blogspot.com/2014/11/blog-post_90.html

Детско развитие и тревожност
https://draft.blogger.com/blogger.g?blogID=1795966766792884613#editor/target=post;postID=8480652570923605864;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=16;src=postname

Консултиране и психотерапия- същност и митове

Консултирането е процес, в който пациентът получава време, пространство и лична ангажираност от професионалист, който му помага да изследва проблема и да  потърси своя личен път за промяна и развитие. От тази гледна точка, подходът към всеки случай е индивидуален и съобразен с естеството на заявката и обстоятелствата.
Първите една до три срещи са свързани със запознаване със случая и диагностика. Често се използват психологически тестове и беседи, а накрая се дава обратна връзка на пациента. Понякога консултирането се изчерпва до тук, в други случаи преминава на следващ, по-дълбок етап, свързан с психотерапия:

Тук една от най-важните цели  е да се подпомогне индивида в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си конфликти. Консултирането подпомага психичното развитие на индивида, както и способностите му за общуване, спонтанност, работа и удоволствие. Пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения и стратегии за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.

Важно е да уточня, че тук в понятието „пациент” се влага буквалният смисъл от латинското „patiens”- „който страда”. Не е задължително пациент да означава човек с медицинска или психиатрична диагноза.

Разпространени митове:

При психолог ходят „луди”

Причините даден индивид да се обърне към психолог са много и разнообразни. Не е необходимо да е наличен тежък проблем, за да потърсите помощ и подкрепа. Ето някои от най-често срещаните мотиви:

Желанието за личностово израстване, свързано със стремежа към промяна, задълбочаване на себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност. Тези пациенти са водени от любопитството и желанието да познават по-добре себе си. Те често си задават въпроси от типа- Какво бих могъл да се променя, така че да се чувствам „по-добре в кожата си”?; Как ме възприемат другите?; Как да използвам силните си страни?; Трябва ли да променя нещо в характера си, за да се чувствам по-удовлетворен?; Как да бъда по-добър (родител, професионалист, парньор...)?; Каква е моята роля в отношенията с другите?

Затруднения в комуникацията и междуличностните отношения, съпътствани от трайно чувство на неудовлетвореност и трудности в адаптацията. Тези пациенти често си мислят: „Другите не ме харесват.”; „Не се вписвам добре в обстановката.”; „ Не зная как да завържа разговор.”; „Може би изглеждам смешен или странен.”; „Трудно ми е да започна връзка.”; „Страх ме е да не бъда отхвърлен.” и др.

Към психолог се обръщат и пациенти, които се намират в кризисна ситуация, изправяща пред изпитание психичния им капацитет за справяне. Това може да бъде ситуация на неяснота или такава, която изисква решение в краткосрочен план; ситуация на раздяла, загуба, сериозна прамяна в семейната система; ситуация, свързана с инцидент, злополука и др.

Също така, при изразени симтоми, като например: засилена и/или безпричинна тревожност, страхове и фобии, паника; тъга, потиснатост, апатия; натрапливи мисли и действия; сексуални смущения, промени в съня и храненето и др.

От консултирането се повлияват добре и пациенти с различни заболявания, като например пациенти с ендокринни заболявания, заболявания на сърдечно-съдовата система, онкоболни и др.; пациенти с репродуктивни проблеми.

Психологът съветва

В рамките на психологическото консултиране се създава една сигурна и защитена среда, в която пациентът може свободно да изказва всички свои мисли, чувства, желания. Психологът и пациентът са равнопоставени партньори в един процес на търсене и намиране на нови идеи и нови смисли, които от своя страна водят до личностна промяна. Основна цел в консултирането е да се подпомогне отделния човек в това да постигне своя вариант на удовлетворение и щастие. В процеса на консултиране пациентът се научава, че няма готови отговори и рецепти и постепенно задълбочава себепознанието си.

Това са празни приказки

Много хора вярват, че не им е нужен психолог, тъй като се познават добре и могат сами да се променят, а също и да поговорят с приятел. Идеята, че разговорът с психолог е като разговора с приятел (с тази разлика, че се заплаща) води до заключението, че това са „празни приказки” и „загуба на време”.

Колкото и добре да познаваме себе си и мотивите си, неминуемо остава едно „бяло петно”, за което сме напълно слепи. Част от мотивите ни са извън полето на съзнанието и няма как ясно да си дадем сметка за тях. Често знаем, че дадено наше поведение е неприемливо и ни носи повече негативи, отколкото позитиви, но въпреки това нещо ни спира да се откажем от него. От друга страна, това, което можем да получим от приятел, е разбиране и подкрепа, съвет, идея как да разтоварим напрежението, но това рядко води до трайна промяна.

Работният съюз, които се изгражда между пациент и психолог е качествено различен от всяко друго взаимоотношение. В рамките на психологическата консултация, психологът използва техники и методи на работа, които е усвоил чрез специализирани обучения. Психологическата намеса води до преживяване на инсайт- качествено ново разбиране за себе си и ситуацията.

Някой може да разбере, без аз да искам това

Психолозите са задължени да спазват принципа на конфиденциалност. Той може да бъде нарушен единствено ако е застрашен животът и здравето на пациента или на друг човек.