Консултирането
е процес, в който пациентът получава време, пространство и лична ангажираност
от професионалист, който му помага да изследва проблема и да потърси своя
личен път за промяна и развитие. От тази гледна точка, подходът към всеки
случай е индивидуален и съобразен с естеството на заявката и обстоятелствата.
Първите една до три срещи са свързани със запознаване със случая и диагностика. Често се използват психологически тестове и беседи, а накрая се дава обратна връзка на пациента. Понякога консултирането се изчерпва до тук, в други случаи преминава на следващ, по-дълбок етап, свързан с психотерапия:
Първите една до три срещи са свързани със запознаване със случая и диагностика. Често се използват психологически тестове и беседи, а накрая се дава обратна връзка на пациента. Понякога консултирането се изчерпва до тук, в други случаи преминава на следващ, по-дълбок етап, свързан с психотерапия:
Тук една от най-важните цели е да се подпомогне
индивида в усилията
му да разбере и успешно да разреши вътрешните си конфликти. Консултирането подпомага психичното развитие на
индивида, както и способностите му за общуване, спонтанност,
работа и
удоволствие. Пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да
управляват изборите
си; изграждат по-адаптивни умения и стратегии за справяне с реалността и
оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.
Важно е да
уточня, че тук в понятието „пациент” се влага буквалният смисъл от латинското „patiens”- „който
страда”. Не е задължително пациент да означава човек с медицинска или
психиатрична диагноза.
Разпространени митове:
При психолог ходят „луди”
Причините
даден индивид да се обърне към психолог са много и разнообразни. Не
е необходимо да е наличен тежък проблем, за да потърсите помощ и подкрепа. Ето някои от най-често срещаните мотиви:
Желанието за личностово израстване, свързано със стремежа към промяна, задълбочаване
на себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност. Тези пациенти са
водени от любопитството и желанието да познават по-добре себе си. Те често си
задават въпроси от типа- Какво бих могъл да се променя, така че да се чувствам „по-добре
в кожата си”?; Как ме възприемат другите?; Как да използвам силните си страни?;
Трябва ли да променя нещо в характера си, за да се чувствам по-удовлетворен?;
Как да бъда по-добър (родител, професионалист, парньор...)?; Каква е моята роля
в отношенията с другите?
Затруднения в комуникацията и междуличностните отношения,
съпътствани от трайно чувство на неудовлетвореност и трудности в адаптацията.
Тези пациенти често си мислят: „Другите не ме харесват.”; „Не се вписвам добре
в обстановката.”; „ Не зная как да завържа разговор.”; „Може би изглеждам
смешен или странен.”; „Трудно ми е да започна връзка.”; „Страх ме е да не бъда
отхвърлен.” и др.
Към психолог се обръщат и
пациенти, които се намират в кризисна
ситуация, изправяща пред изпитание психичния им капацитет за справяне. Това
може да бъде ситуация на неяснота или такава, която изисква решение в
краткосрочен план; ситуация на раздяла, загуба, сериозна прамяна в семейната
система; ситуация, свързана с инцидент, злополука и др.
Също така, при изразени симтоми, като например:
засилена и/или безпричинна тревожност, страхове и фобии, паника; тъга, потиснатост,
апатия; натрапливи мисли и действия; сексуални смущения, промени в съня и храненето и др.
От
консултирането се повлияват добре и пациенти с различни заболявания, като например пациенти с ендокринни
заболявания, заболявания на сърдечно-съдовата система, онкоболни и др.;
пациенти с репродуктивни проблеми.
Психологът съветва
В рамките на
психологическото консултиране се създава една сигурна и защитена среда, в която
пациентът може свободно да изказва всички свои мисли, чувства, желания.
Психологът и пациентът са равнопоставени партньори в един процес на търсене и
намиране на нови идеи и нови смисли, които от своя страна водят до личностна
промяна. Основна цел
в консултирането е да се подпомогне
отделния
човек в това да
постигне своя вариант на удовлетворение и щастие. В процеса на
консултиране пациентът се научава, че няма готови отговори и рецепти и
постепенно задълбочава себепознанието си.
Това са празни приказки
Много хора
вярват, че не им е нужен психолог, тъй като се познават добре и могат сами да
се променят, а също и да поговорят с приятел. Идеята, че разговорът с психолог
е като разговора с приятел (с тази разлика, че се заплаща) води до
заключението, че това са „празни приказки” и „загуба на време”.
Колкото и
добре да познаваме себе си и мотивите си, неминуемо остава едно „бяло петно”,
за което сме напълно слепи. Част от мотивите ни са извън полето на съзнанието и
няма как ясно да си дадем сметка за тях. Често знаем, че дадено наше поведение е
неприемливо и ни носи повече негативи, отколкото позитиви, но въпреки това нещо
ни спира да се откажем от него. От друга страна, това, което можем да получим
от приятел, е разбиране и подкрепа, съвет, идея как да разтоварим напрежението,
но това рядко води до трайна промяна.
Работният
съюз, които се изгражда между пациент и психолог е качествено различен от всяко
друго взаимоотношение. В рамките на психологическата консултация, психологът
използва техники и методи на работа, които е усвоил чрез специализирани обучения.
Психологическата намеса води до преживяване на инсайт- качествено ново
разбиране за себе си и ситуацията.
Някой може да разбере, без аз да искам това
Психолозите
са задължени да спазват принципа на конфиденциалност. Той може да бъде нарушен единствено
ако е застрашен животът и здравето на пациента или на друг човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар