понеделник, 26 май 2014 г.

Консултиране и психотерапия- същност и митове




Консултирането е процес, в който пациентът получава време, пространство и лична ангажираност от професионалист, който му помага да изследва проблема и да  потърси своя личен път за промяна и развитие. От тази гледна точка, подходът към всеки случай е индивидуален и съобразен с естеството на заявката и обстоятелствата.
Първите една до три срещи са свързани със запознаване със случая и диагностика. Често се използват психологически тестове и беседи, а накрая се дава обратна връзка на пациента. Понякога консултирането се изчерпва до тук, в други случаи преминава на следващ, по-дълбок етап, свързан с психотерапия:
Тук една от най-важните цели  е да се подпомогне индивида в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си конфликти. Консултирането подпомага психичното развитие на индивида, както и способностите му за общуване, спонтанност, работа и удоволствие. Пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения и стратегии за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.
Важно е да уточня, че тук в понятието „пациент” се влага буквалният смисъл от латинското „patiens”- „който страда”. Не е задължително пациент да означава човек с медицинска или психиатрична диагноза.

Разпространени митове:

При психолог ходят „луди”
Причините даден индивид да се обърне към психолог са много и разнообразни. Не е необходимо да е наличен тежък проблем, за да потърсите помощ и подкрепа. Ето някои от най-често срещаните мотиви:
Желанието за личностово израстване, свързано със стремежа към промяна, задълбочаване на себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност. Тези пациенти са водени от любопитството и желанието да познават по-добре себе си. Те често си задават въпроси от типа- Какво бих могъл да се променя, така че да се чувствам „по-добре в кожата си”?; Как ме възприемат другите?; Как да използвам силните си страни?; Трябва ли да променя нещо в характера си, за да се чувствам по-удовлетворен?; Как да бъда по-добър (родител, професионалист, парньор...)?; Каква е моята роля в отношенията с другите?
Затруднения в комуникацията и междуличностните отношения, съпътствани от трайно чувство на неудовлетвореност и трудности в адаптацията. Тези пациенти често си мислят: „Другите не ме харесват.”; „Не се вписвам добре в обстановката.”; „ Не зная как да завържа разговор.”; „Може би изглеждам смешен или странен.”; „Трудно ми е да започна връзка.”; „Страх ме е да не бъда отхвърлен.” и др.
Към психолог се обръщат и пациенти, които се намират в кризисна ситуация, изправяща пред изпитание психичния им капацитет за справяне. Това може да бъде ситуация на неяснота или такава, която изисква решение в краткосрочен план; ситуация на раздяла, загуба, сериозна прамяна в семейната система; ситуация, свързана с инцидент, злополука и др.
Също така, при изразени симтоми, като например: засилена и/или безпричинна тревожност, страхове и фобии, паника; тъга, потиснатост, апатия; натрапливи мисли и действия; сексуални смущения, промени в съня и храненето и др.
От консултирането се повлияват добре и пациенти с различни заболявания, като например пациенти с ендокринни заболявания, заболявания на сърдечно-съдовата система, онкоболни и др.; пациенти с репродуктивни проблеми.

Психологът съветва
В рамките на психологическото консултиране се създава една сигурна и защитена среда, в която пациентът може свободно да изказва всички свои мисли, чувства, желания. Психологът и пациентът са равнопоставени партньори в един процес на търсене и намиране на нови идеи и нови смисли, които от своя страна водят до личностна промяна. Основна цел в консултирането е да се подпомогне отделния човек в това да постигне своя вариант на удовлетворение и щастие. В процеса на консултиране пациентът се научава, че няма готови отговори и рецепти и постепенно задълбочава себепознанието си.

Това са празни приказки
Много хора вярват, че не им е нужен психолог, тъй като се познават добре и могат сами да се променят, а също и да поговорят с приятел. Идеята, че разговорът с психолог е като разговора с приятел (с тази разлика, че се заплаща) води до заключението, че това са „празни приказки” и „загуба на време”.
Колкото и добре да познаваме себе си и мотивите си, неминуемо остава едно „бяло петно”, за което сме напълно слепи. Част от мотивите ни са извън полето на съзнанието и няма как ясно да си дадем сметка за тях. Често знаем, че дадено наше поведение е неприемливо и ни носи повече негативи, отколкото позитиви, но въпреки това нещо ни спира да се откажем от него. От друга страна, това, което можем да получим от приятел, е разбиране и подкрепа, съвет, идея как да разтоварим напрежението, но това рядко води до трайна промяна.
Работният съюз, които се изгражда между пациент и психолог е качествено различен от всяко друго взаимоотношение. В рамките на психологическата консултация, психологът използва техники и методи на работа, които е усвоил чрез специализирани обучения. Психологическата намеса води до преживяване на инсайт- качествено ново разбиране за себе си и ситуацията.
Някой може да разбере, без аз да искам това
Психолозите са задължени да спазват принципа на конфиденциалност. Той може да бъде нарушен единствено ако е застрашен животът и здравето на пациента или на друг човек.


 




Няма коментари:

Публикуване на коментар