Ранно детско развитие и тревожност

Според Маргарет Малер детското развитие преминава следните фази:
Нормална аутистична фаза: първи месец от живота. Бебето прекарва повечето време в сън-будност и се събужда, когато гладът и други напрежения го карат да плаче. Задача е постигане на равновесие на организма с новото обкръжение;
Нормална симбиотична фаза (от раждането до приблизително 4-5 месечна възраст) – на тази фаза бебето не разграничава себе си от майката, то се намира в симбиоза с нея. Това е провокирано от физическата му и психическа безпомощност.Симбиозата е оптимална, когато майката по естествен начин позволява на детето да бъде с лице към нея и да има очен контакт, особено по време на хранене, а и когато му говори и пее.
Фаза на отделяне и индивидуация (сепарация – разделяне, индивидуация – процес на формирането на личността, разграничаване между "аз" и "другия"). Започва от 4-5 месеца до приблизително 3-годишна възраст. На тази фаза бебето започва да се отделя от майка си. Все повече то започва да разграничава себе си от заобикалящия свят, предвижвайки се към индивидуацията. Първите признаци на започналия процес на индивидуация е използването на местоимението «аз» и първото «не, не искам», което говори за това, че детето започва да различава желанията на майката и своите.

Тя се разделя на 4 подфази. Най-кратко те могат да бъдат представени в следния вид:
1) диференциация – майката се възприема от детето като база за емоционална подкрепа. То я "вижда" все по-добре- дърпа косато, ушите, носа й, слага храна в устата й, протяга се настрани от тялото й, за да я вижда по-добре, изследва лицето, дрехите, тялото й. Детето започва да играе с майката игри, които спомагат за отграничаване на неговото тяло от това на майката: жмичка; "Това е моят нос, а твоя къде е?". Опознавайки все по-добре майката, детето започва да се страхува непознати; то също може да се учудва или да е любопитно към тях –7-9м; 9-10м- стремежът към отделяне се засилва, паралелно с повишаване на тревожността. Детето по това време може да възприема негативното отношение (критиката на майката) към неговите агресивни прояви и това засилва страха от отделяне.
2) практикуване – детето се научава да ходи, така то още по-ясно си представя, че е отделно от майка си. То я възприема, разпознава и й се радва от далече. Опитва се да я контролира и да наблюдава реакцията й като я оставя и опитва да върви самостоятелно. То изследва и се движи свободно на известно разстояние от майката. В началото след отдалечавенето, повечето деца изпитват тревожност и се връщат за "емоционално презареждане" чрез физически контакт.
3) повторно сближаване – започва около средата на втората година. След 15 месец детето споделя всяко ново откритие с майката- поставя обектите при майка си и й показва, че иска да бъдат забелязани. Тук отново се активизира страхът от отделяне от майката, който влиза в конфликт със стремежа за автономност. Това е провокирано от препядствията пред неговия стремеж да "завладее света". Детето усеща, че в много ситуации трябва да се справя само и това го кара да се чувства малко и безпомощно.  Около 18месец желанието на детето за автономия достига своя пик- то иска да върши всичко самостоятелно, но от друга страна има нужда от помощ, което отрича. Потребността да получи помощ го кара да се вкопчи в майката, а желанието да бъде самостоятелно го прави агресивно към нея. Чести са изблиците на недоволство и гняв; желание за притежание, ревност и завист. От друга страна, поради гнева си, детето още повече се страхува да не загуби любовта на майката.
4) формирането на постоянството на обекта – важна задача тук е формирането на представата за майката като за интегриран обект, съдържащ както позитивни, така и негативни качества. Тук се постига и стабилно усещане за собствената индивидуалност. И на този принцип започват да се възприемат другите хора. През третата година детето малко по малко започва да възприема другите не само като задоволяващи потребност, а отношеиието към тях е свързано с взаимно даване и получаване на любов.
Според психолозите, възрастта след 3 – 3,5 год. е подходяща за даването на детето на детска градина.

Майката трябва да може да поема част от агресията на детето. По този начин то ще почне да осъзнава, че агресивните му импулси не са разрушителни, щом не разрушават майката, значи няма да разрушат и него самия.Така тревожността не се увеличава, детето остава спокойно, а агресивните тенденции започват да служат като енергия за нататъшното му развитие.

Ако майката сама не може да се справи със своя тревога (предизвикана от едни или други причини), тя ще я проецира на детето. За детето майката е отражение на това, което става в заобикалящата среда, чрез нея то комуникира със света на тази възраст. Ако тя има свои несъзнавани страхове, детето ще приема света през призмата на нейните страхове, ще го възприема като заплашителен и опасен.

Ранното детско развитие се съпътства  от тревожност. Тя е предимно нормална, адекватна за етапа на развитието реакция спрямо характерните за израстването  интензивни промени, засягащи както тялото и изграждащата се личност, така и отношенията на детето с обкръжението. Ако тревожността е прекалено интензивна и зачестява във времето, е препоръчителна консултация със специалист.

Ето едни от най-честите срахове в ранното детство:

Възраст	Причина за страх и/или тревожност
0-12-мес. възраст	Загуба на опора (физическа), силен шум, друга интензивна сензорна стимулация. След 9 м.в. – страх от непознати.
1-3-годишна възраст	Отделяне от майката (полагащия грижи), нараняване, тоалетна, непознати. Животни, маски, да бъдат оставени сами, от тъмно, силен шум.
4-6-годишна възраст	Тъмно, животни, силен шум, „лоши ” хора, чудовища, духове и други свръхестествени създания, нараняване, светкавици и гръмотевици, да заспиват сами, отделяне от майката (вкл. и за посещаване на училище).