Психосексуални разстройства

Психосексуалните разстройства са свързани с нарушения във функционирането на индивида\двойката или несъответствия във взаимодействието на партньорите в процеса на половия акт, с първопричина различна от заболяване на половата система. Сексуалната дисфункция причинява значителен дистрес или затруднения в междуличностните отношения.

Приема се, че разпространението е в от 2 до 4 % от населението, но реалният процент е много по-висок, т.к. поради стигма или незнание голям брой пациенти не търсят помощ.

Като цяло сексуалните разстройства се срещат по-често при жените, макар че те търсят по-рядко помощ, т.к. при тях половите разстройства рядко имат демонстративен характер.

В основата на сексуалните разстройства стоят три основни групи фактори:

-         състоянието- телесно и психично, на участниците в половата двойка;

-         взаимното въздействие, което партньорите си оказват;

-         фактори от средата в широкия смисъл (култура, морални разбирания и възпитание в родното семейство; особености на семейната среда, в която е израснал пациента; особености на нагласите по отношение на сексуалното общуване; отпечатък на раннодетските преживявания, интимните отношения в юношеска и зряла възраст; травматични преживявания и други)

Обикновено те са свързани с намалена възможност или невъзможност за реализация на полов контакт, намалено количество полови контакти или непълноценно преживяване на половата близост. Проблемът може да се проявява само с нов партньор, само с постоянния партньор или във всички случаи. Това би могло да е съпроводено и с телесни симптоми, потиснато настроение, конфликти в двойката. Ето кои са най-често срещаните количествени сексуални нарушения:

При мъжете

Еректилна дисфункция (слабост на гениталния отговор, импотентност)- може да бъде психогенна или соматогенна. Съществен маркер в полза на психогенния вариант е съхраняването на сексуалните реакции и на еректилните възможности извън ситуациите, предполагащи реализация на коитус (като цяло или с определен сексуален обект). Възможно е да се наблюдава парадоксалност в желанието, например- сексуално желание и добра ерекция по време на менструацията на партньорката или при категоричен отказ от нейна страна.

Слабо желание за полово общуване- Настъпило снижение на половите потребности на фона на запазени общи интереси към другия пол. При психогенен произход има ясно начало и ситуация на възникване- това може да е преживян стрес, травматична ситуация, нарушени взаимоотношения с партньора и др.

Оргазмена дисфункция- постоянно или епизодично забавяне или отсъствие на оргазъм при наличие на добра и нормална възбуда. За психична обусловеност може да се говори тогава, когато еякулация обикновено настъпва извън условията на полов акт.

Преждевременна еякулация- ако основният фактор е свързан с психиката, има строго фиксирано начало и конкретна ситуация на възникване. Често съпътстващи фактори са страх от зачеване на партньорката, липса на увереност и полова абстиненция.

При жените

Слабо желание за полово общуване- при психогенен произход обикновено са налице нарушени взаимоотношения с партньора, недоволство от поведението и отношението му, страх от нежелана бременност и други с ясно начало.

Аноргазмия- пациентките най-често формулират оплакването си като фригидност и неспособност да се насладят на половия контакт. Аноргазмията е често срещано нарушение с разнообразен произход. То би могло да се дължи на недостатъчен полов опит, да е резултат от активно самонаблюдение и неспособност за отпускане или да се дължи на специфика в телесната конституция на жената и др. Важен индикатор за пълноценния контакт е не толкова оргазменото, колкото удоволственото прживяване при жената.

Вагинизъм- невъзможност за реализация на коитус поради непроизволен спазъм на тазовата, а оттам и на влагалищната мускулатура. Част от психичните причини могат да са свързани с висока тревожност, страх от болка, особености на моралните и религиозни разбирания, травматичен опит и др.

Диспареуния- Вагинална болка или болка в района на таза, която затруднява, но не възпрепятства напълно реализацията на половия контакт. При липса на вагинални инфекции, инфекции на малкия таз и други тазови лезии (кисти или тумори), е важно да се работи върху психичните причини, които стоят зад симптома.

При наличие на психогенни причини се препоръчва психотерапия- индивидуална или на двойката.

Депресия и бременност

В световен мащаб, депресията е състояние, засягащо голям процент от населението, с редица негативи както за човека, така и за семейството и обществото като цяло. За отключването на депресия роля имат различни фактори, сред които генетични, социални, психични. Първоначалните симптоми на депресията обикновено се проявяват по време на юношеството, макар че лечението често започва на по-късен етап (поради пренебрегване, подценяване, отричане на състоянието от пациента и/или близките; поради убеждението, че веднъж отминал, епизодът няма да се повтори и  др.) или не започва изобщо.

 И двата пола са склонни да развият депресия, но жените страдат приблизително 2 пъти по-често от мъжете. Възникването и хода на развитие на болестта е строго индивидуален, но често след първоначалната изява, депресивния епизод се повтаря, протичайки по-тежко, а при някои пациенти  се стига до самоубийство.

 Депресията по време на бременност  е едно от най-честите усложнения на бременността. Тя се открива при около 10-15% от жените в развитите страни, и при доста повече в развиващите се страни.

Депресията по време на бременността често се свързва с по-слаби грижи по време на бременност, нездравословно хранене, повишена опасност от преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото и др.  

Следродилната депресия се свързва с понижено здравословно състояние  на новороденото, емоционален дисбаланс при майката, забавяне на физическото, социално и умствено развитие на детето и поведенчески проблеми. Депресията оказва влияние не само върху майката и новороденото, но, макар и косвено, се отразява върху партньора и семейството като цяло.

Депресията не е единственото психично усложнение – тревожността, крайно приповдигнатото настроение, пост-травматичния стрес, хранителните разстройства, злоупотребата с вещества  също могат да се проявят по време на бременност. Въпреки, че през последните две десетилетия, за следродилна депресия се говори повече, психичното здраве на майките все още остава недостатъчно дискутиран проблем.

 В сп. ”The Lancert”, Джордж Патън и колеги, публикуват интересни резултати от проведено от тях проучване, обхващащо 1000 жени, изследвани 9 пъти в периода между 14-тата и 29-тата им година за симптоми на депресия и тревожност. Идентифицирани били 564 бременности при 384 участнички за период от 6,3 години. Психичното здраве на бременните се оценявало веднъж през 32 гестационна седмица и втори път – 12 месеца след раждането.  От 168 бременни, които били съобщили за депресивни състояния преди бременността, при 57 жени (34%) се установила перинатална депресия. За сметка на това, депресивия се отключила едва при  16 жени (8%) от 201, при които не било съобщено за предхождащи депресивни епизоди.

Проучването на Патън, както и редица други проучвания показват, че предходните епизоди на депресия усилват възможността за отключване на депресия по време на и след бременността. Това кара Патън и колеги да заключат, че жени с предхождащи бременността симптоми от на депресия, попадат във високо рискова група, за която е необходима по-сериозна клинична подкрепа преди зачеването, по време на бременността и в първите години на отглеждането. 

Лечение

На първо място, преди да говорим за лечение, трябва да мислим за превенция. Макар депресията все още да е тема табу, много млади жени решават да потърсят помощ още при първите симптоми и далеч преди забременяването. На второ място, важно е навременно установяване на заболяването и адекватно лечение, изискващо съвместна работа на екип специалисти- акушер-гинеколози, психолози, психиатри, специалисти от социални звена и др.

Най-често, първите които забелязват проявата на депресия у човека, са хора от близкото му обкръжение, хора, които нямат нужната квалификация и знания, за да се справят самостоятелно с проблема, но имат отговорната задача да потърсят помощ. Адекватните професионални мерки включват диагностициране на състоянието, социална и психологическа подкрепа и психотерапия и/или медикаментозно лечение, в зависимост от случая.

„Аз и моят Мечо сме неразделни!”- защо децата имат любима играчка и каква е нейната роля?

Малкият Алекс не може да заспи без своето вече пораздърпано и захабено шарено одеалце;

Когато е на ново място и се почувства неспокоен, Пепи започва да си тананика- издава определени напевни и повтарящи се звуци, които го успокояват;

Иначе смелата и любознателна Ани не излиза никъде без своето мече „ме-ме”. Ако го забрави става тревожна и раздразнителна и не може да се успокои докато не го вземе отново при себе си.

Извикахте ли в съзнанието си сходна случка? Повечето от вас сигурно са ставали свидетели на подобна сцена. Може би сте наблюдавали това поведение у своите бебоци или вече поотраснали мъници. Може би сте чували разкази от своето детство или дори помните любимата си играчка, с която бяхте неразделни?

В тази статия може да прочетете кога и защо се появява този феномен, какви функции изпълнява  и каква е ролята му в детското развитие.

Спонтанно, в хода на своето развитие, бебето открива нещо- това може да е одеалце, възглавница, плюшена играчка, към което формира изключителна привързаност, изразяваща се понякога дори до степен на обсебеност. Обикновено, тези явления се появява между 4-тия и 12-ия месец от развитието на детето и с израстването постепенно отшумяват.

Любимият обект заема изключително важно и специално място в детския свят. Всички обекти, избирани от децата в този период, имат сходни характеристики- те се избират от самото дете; създават усещане за мекота и топлина (като допира с мама); детето се отнася към този обект като към нещо живо- проявява към него изключителна обич, а понякога и омраза (поврежда, хапе, захвърля играчката); обектът се носи навсякъде и детето протестира ако му бъде отнет; не трябва да се променя или пере- за бебето специфичната миризма, просмукана в него е ценна ; с развитието на мисленето и речта играчката/предметът може да получи име- „гу-гу”, „на-на”, „бау-бау”, „бебе-мече” и т.н.)

Защо се появява преходният обект и каква е неговата роля?

Психолозите наричат този предмет или играчка „преходен обект”, т.к. помага на детето в прехода му от абсолютна зависимост към относителна независимост от обгрижващите фигури.  Това е нормално и необходимо явление, което има своята важна роля. Появата му е сигурен знак за тласък напред в детското психично развитие.

В процеса на растеж и развитие у детето започва да се появява необходимостта да се отдели за малко от мама, да насочи любопитството си в друга посока, да покаже, че може и самÓ. Повечето майки усещат това и започват да си позволяват едно „дозирано” отсъствие. По този начин дават възможност на детето да стане по-независимо. Бебето, от своя страна, започва да разбира, че то и мама са две различни и отделни неща и че мама не винаги е там, когато му се иска. Така то постепенно успява да отложи желанието си за моментално задоволяване посредством заместител и първите фантазии- „ Гладен съм съм и искам мама да ме нахрани, но тя се бави. Аз обаче мога да посмуча палец и за миг да си представя, че това, което искам, се случва ”. Галенето, гукането, смученото на палец имат тази функция- да осигурят временно удовлетворение и успокоение и напомнят на мама.

Успокоение, чувство за сигурност и сходство с мама носи и любимата играчка. Тя помага за прехода от слятост с мама към постепенно възприемане на реалността и на себе си като отделен. Самостоятелното изучаване на света е свързано както с желание, така и със страх. Бебето вече може да остава самÓ и проявява интерес към света, но има нужда да се чувства в безопасност, когато мама я няма (или когато самото то е отхвърлило протегнатата ръка на мама, за да бъде самостоятелно) и създава своя “мечо’’, който хем е мама, хем не е мама, хем е част от вътрешния свят на детето (измислена от детето, отговаряща не неговата фантазия), хем част от външната реалност. Мечо е винаги там, той е нещо познато и сигурно във всяка нова ситуация и има «магически сили». Когато детето е болно любимата играчка облекчава страданията му от болестта, помага му да се адаптира и в детската градина, което е нов етап от живота му, свързан с раздялата  с най-близките.

Това е първото притежание на детето. То служи като своеобразен щит срещу безпокойството. Използва се най-често при заспиване и в моменти на самота и силна тревожност, а също и в процеса на отделяне от майката.

Това е и първият символ на детето. На неговата основа впоследствие ще се разгърне способността за игра и фантазиране, а в зрелия живот- способността за творчество.

Когато майката одобрява играчката и подхожда с разбиране към детските желания, тя казва- «Виждам, че растеш и се отделяш от мен. Мога да понеса това. Радвам се!»

Влияе ли пушенето върху емоционалното състояние на пушача, кога говорим за зависимост, как се отразява вредният навик върху бременността и родителството и още- прочетете в статията от предстоящия брой на списание 9 месеца.

 Тел. за записвания: 02 9839494 Уебсайт: http://www.iqsbulgaria.com/

Постпартални депресивни състояния

Депресията е сериозен проблем за общественото здраве. Тя има разнообразни характеристики и може да се появи в различни етапи от живота, сред които е и периодът след раждането. Раждането се разглежда като общ стресор и  като такъв може да окаже сериозно влияние върху психичното равновесие. При навременно диагностициране и лечение депрсиите след раждането имат добра прогноза. Въпреки това, все още има табу по темата и много семейства предпочитат да се справят сами. това може да доведе до неблагоприятни последици.

ЕТО РАЗЛИЧНИТЕ РАЗНОВИДНОСТИ И ТЕХНИТЕ ОСОБЕНОСТИ:

СЛЕДРОДИЛНА ТЪГА   (бебешка депресия)

ОБХВАТ: 30-75% от жените. 

НАЧАЛО: 3-4 дни след раждането

ОСОБЕНОСТИ: Емоционалност и свръхчувствителност в първите дни след раждането. При някои, тези емоции са съпътствани от необяснима тревога и чувство за самота. Състоянието се дължи на значимите хормонални промени, съпътстващи раждането, както и на физическото изтощение. Това е естествена реакция на женския организъм. в 20% от случаите обаче може да премине в следродилна депресия.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: Часове до дни

ЛЕЧЕНИЕ: Не се налага лечение.  За по-лекото преминаване през състоянието роля има подкрепящата среда- разбирането, грижата и подкрепата от страна на близките смекчават симптомите и те отшумяват по-бързо.

Уверете майката, че се справя добре и намерете начини да я разсеете и развеселите.

СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ

ОБХВАТ: 10-15% от жените. 

НАЧАЛО: месец до година след раждането.

ОСОБЕНОСТИ: Характеризира се с потиснато настроение, липса на удоволствие, емоционална лабилност, чувство за вина, гняв, изтощаемост, загуба на апетит, смущения в съня и концентрацията, извън нормалните трудности в този период. Някои майки преживяват натрапчиви мисли, свързани с нараняване на себе си или бебето, от което изпитват вина. Жените преживяват симптомите почти всеки ден и това нарушава ежедневната им активност. Те често се оттеглят от света, за да избегнат възможна критика и неразбиране. Рискови фактори- съчетание от генетични фактори, фактори от средата и характера на майката.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: седмици-месеци

ЛЕЧЕНИЕ: Необходимо e посещението на специалист- психиатър и/или психолог, който да уточни състоянието и да определи лечение. Психотерапията, кърменето и срещите с други майки са ключови в преодоляването на състоянието.

Нелекуваната депресия има неблагоприятни дългосрочни последици и може да е предшественик на хроничната/повтаряща се на цикли депресия.  При децата, продължаващата във времето депресия на майката може да допринесе за появата и развитието на емоционални, поведенчески, мисловни и междуличностни проблеми у детето.

СЛЕДРОДИЛНА ПСИХОЗА

ОБХВАТ: 0.1-0.2% от жените. 

НАЧАЛО: До 2 седмици след раждането

ОСОБЕНОСТИ:  Най-тежката и най-рядко срещана форма. Характеризира се с изключително тежки депресивни епизоди, съпътствани от крайно въодушевено настроение, като двете могат да се редуват често; налудности и халюцинации. Налице е риск майката да навреди на себе си и/или бебето, под въздействието на въображаеми команди. Основните рискови фактори са генетични и фамилна обремененост.

 ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: Седмици-месеци

 

ЛЕЧЕНИЕ: Изключително важни са навременните мерки, с цел предотвратяване рисковете за здравето и живота на майката и нейното новородено. В голяма част от случаите се налага хоспитализация и наблюдение от психиатър.

Семинар на тема: "Емоционални преживявания, съпътстващи бременността, раждането и отглеждането на новородено".

15-ти април от 17.30ч.

Продължителност на семинара- Един астрономичен час + време за дискусия

Ще имаме възможността да обсъдим основните вярвания по отношение на бременната жена, семейството и майката; ще видим какви мисли, емоции, страхове са характерни за всеки триместър и какво се случва в емоционален план след раждането; ще говорим за това кои са рисковете за развитие на следродилна депресия и какво е важно да се знае по темата.

Цена: 10лв.; за двойки-15лв.

Водещ: Марина Кунчева, психолог

Телефони за записвания 02/983 94 94 или 0885 542 079.

Моля, потвърдете Вашето участие най-късно до  13.04.2015г

Нагласите ни към психологическата подкрепа

Често се срещам с много и противоречиви възгледи по отношение на професията “ психолог”, някои хора възкликват- "О, има голяма необходимост от повече такива специалисти", други поглеждат скептично или клатят глава- "О, в България не сме отворени за тези неща..". При всеки случай, обаче има любопитство и желание да се "надникне" в нашата работа- "Какво ли се случва там?"

Скоро с колежката ми говорехме по тези теми и ни хрумна да направим кратка анкета (https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewform), в която да проверим нагласите  към психологическата помощ и подкрепа. Резултатът- само за няколко дни получихме отговорите на над сто доброволци! Това показва, че темата е изключително актуална и привлича интереса на хора от всякакви възрасти и професии.
Обобщените резултатите от анкетата можете да видите тук
https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewanalytics#start=publishanalytics

Това, което се откроява ясно, още на пръв поглед, е силно изразена тенденция към промяна  в нагласите на българите. Преди години обществото ни като че ли беше доста затворено и закостеняло, като че ли повече се концентрирахме върху битовизма и физическото оцеляване, пазехме проблемите в тайна, или разказвахме безкрай на приятели- "да ни олекне",  а да потърсиш помощ беше странно и срамно- "Да не съм луд, че да ходя на психолог?", "Аз си имам приятели, защо ми е психолог?". Днес виждам, че за 94% от нашите анкетирани ДА ПОТЪРСИШ ПСИХОЛОГ Е ЗРЯЛО И ОТГОВОРНО.   "Безсмислено" и "срамно" е за едва 6%. Започваме все повече да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и благополучие и да полагаме грижа и за душите си.

Над 90% биха посетили психолог, като предпочитаният вариант остава индивидуалната психотерапия. Водещите причини, които изтъкват участниците в анкетата, са причини, които са мотивирали и голяма част от пациентите, посещаващи нашия център, да потърсят помощ- трудности или особености в характера, с които не могат да се справят сами, нито с помощта на близките; проблеми в общуването,  в изграждането или поддържането на интимни отношения, затруднения в отглеждането на децата; "запечатани" събития от миналото, които  продължават да напомнят за себе си и в настоящето и др.

Освен това- 70% от анкетираните споделят, че познават хора, които в даден момент от живота си са посещавали психолог. Това показва още една променяща се тенденция- БЪЛГАРИНЪТ ВЕЧЕ НЕ КРИЕ- споделя и разказва. А споделяме по-често важните и ценни за нас неща, нещата, от които не се срамуваме, а напротив- смятаме, че сме постъпили адекватно, зряло, отговорно.
За финал – ще ви разкажем малко за това, какво се случва в една психотерапевтична работа. Но първо, преди да стигнем до същината, нека погледнем и "опаковката". За нашия екип- екипа на ДКЦ "Асцендент", грижата за пациентите винаги е била на първо място. За нас е важно пациентите ни да се чувстват сигурни и защитени. От тази гледна точка психологическият кабинет е на тихо и спокойно място, спазваме безусловно принципа на конфиденциалност и работим единствено с предварително записани часове. А сега- какво се случва в процеса на психотерапия-  пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си, да  потърси причините и във времето да открие своя личен път за промяна и развитие. В процеса на психотерапия пациентът споделя свободно всичко, което му идва наум и с помощта на терапевта достига до „инсайт”- ново, качествено различно разбиране за себе си и ситуацията. В хода на терапията пациентите развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.
По отношение на психотерапията с деца- Често в съзнанието ни стои изразът , «то е малко и не разбира» или «той/тя го прави на инат». В исторически план детето е възприемано като обект , на който възрастните се радват, целуват и пощипкват. Дори на латински думата «infans» означава този, който не говори; този, който няма глас. През последните десетилетия научните изследвания показват, че едно дете чува, разбира, усеща, страда, още докато е в корема на майката.  Все повече заявките за консултации с психолог касаят деца: проблеми с храненето, проблеми със съня, трудности в общуването, затруднения с адаптацията в училище, ограничена и липсваща реч, агресивно поведение. Родителите с огромно чувство за вина водят детето си с надежда за помощ, за цяр, за обяснение какво става с детето им.   Психотерапията за деца позволява както на детето, така и на родителите разбиране, успокояване, анализ и разбира се, лечение. Защото лечението на дете е лечение на цялото семейство. Та нали децата са огледало на своите родители?  Така специалистът дава възможност на детето да се изрази и с подкрепата на родителите да направи анализ върху това какво става с детето и какво ни казва то. Дава се пространство, в което личностите срещат и в което всеки има глас и може да бъде чут.

Автори на статията:

Марина Кунчева- психолог, психотерапевт; лектор в училище за родители     

Ирина Заркова – психолог

*Сходни теми:

Психологическото консултиране- същност и митове http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_5431.html

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_26.html

Какво значи добър психолог? http://psy-consulting.blogspot.com/2014/11/blog-post_90.html

Детско развитие и тревожност
https://draft.blogger.com/blogger.g?blogID=1795966766792884613#editor/target=post;postID=8480652570923605864;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=16;src=postname