Често се срещам с много и противоречиви възгледи по отношение на професията
“ психолог”, някои хора възкликват- "О, има голяма необходимост от повече
такива специалисти", други поглеждат скептично или клатят глава- "О,
в България не сме отворени за тези неща..". При всеки случай, обаче има
любопитство и желание да се "надникне" в нашата работа- "Какво
ли се случва там?"
Това, което се откроява ясно, още на пръв поглед, е силно изразена
тенденция към промяна в нагласите на българите. Преди години обществото ни като че ли беше доста затворено и закостеняло,
като че ли повече се концентрирахме върху битовизма и физическото оцеляване,
пазехме проблемите в тайна, или разказвахме безкрай на приятели- "да ни
олекне", а да
потърсиш помощ беше странно и срамно- "Да не съм луд, че да ходя на
психолог?", "Аз си имам приятели, защо ми е психолог?". Днес
виждам, че за 94% от нашите анкетирани ДА ПОТЪРСИШ ПСИХОЛОГ Е ЗРЯЛО И
ОТГОВОРНО.
"Безсмислено" и "срамно" е за едва 6%. Започваме все повече
да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и
благополучие и да полагаме грижа и за душите си.
Над 90% биха посетили психолог, като предпочитаният вариант остава
индивидуалната психотерапия. Водещите причини, които изтъкват участниците в
анкетата, са причини, които са мотивирали и голяма част от пациентите,
посещаващи нашия център, да потърсят помощ- трудности или особености в
характера, с които не могат да се справят сами, нито с помощта на близките;
проблеми в общуването,
в изграждането или поддържането на интимни отношения, затруднения в
отглеждането на децата; "запечатани" събития от миналото, които продължават да напомнят за себе си и в
настоящето и др.
Освен това- 70% от анкетираните споделят,
че познават хора, които в даден момент от живота си са посещавали психолог. Това показва още една променяща се
тенденция- БЪЛГАРИНЪТ ВЕЧЕ НЕ КРИЕ- споделя и разказва. А споделяме
по-често важните и ценни за нас неща, нещата, от които не се срамуваме, а
напротив- смятаме, че сме постъпили адекватно, зряло, отговорно.
За финал – ще ви разкажем малко за това, какво се случва в една
психотерапевтична работа. Но първо, преди да стигнем до същината, нека
погледнем и "опаковката". За нашия екип- екипа на ДКЦ
"Асцендент", грижата за пациентите винаги е била на първо място. За нас е важно пациентите ни да се чувстват
сигурни и защитени. От тази гледна точка психологическият кабинет е на тихо и
спокойно място, спазваме безусловно принципа на конфиденциалност и работим
единствено с предварително записани часове. А сега- какво се случва в процеса
на психотерапия-
пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който
му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си,
да потърси причините и във времето да открие своя личен път за промяна и
развитие. В процеса на психотерапия пациентът споделя свободно всичко, което му
идва наум и с помощта на терапевта достига до „инсайт”- ново, качествено
различно разбиране за себе си и ситуацията. В хода на терапията пациентите
развиват умението да познават по-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат
по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се
свързват с вътрешния си свят и с другите.
По отношение на психотерапията с деца- Често в съзнанието ни стои изразът , «то
е малко и не разбира» или «той/тя го прави на инат». В исторически план детето
е възприемано като обект , на който възрастните се радват, целуват и пощипкват.
Дори на латински думата «infans
» означава този, който не
говори; този, който няма глас. През последните десетилетия научните изследвания
показват, че едно дете чува, разбира, усеща, страда, още докато е в корема на
майката. Все повече заявките за
консултации с психолог касаят деца: проблеми с храненето, проблеми със съня,
трудности в общуването, затруднения с адаптацията в училище, ограничена и
липсваща реч, агресивно поведение. Родителите с огромно чувство за вина водят
детето си с надежда за помощ, за цяр, за обяснение какво става с детето
им. Психотерапията за деца позволява
както на детето, така и на родителите разбиране, успокояване, анализ и разбира
се, лечение. Защото лечението на дете е лечение на цялото семейство. Та нали
децата са огледало на своите родители?
Така специалистът дава възможност на детето да се изрази и с подкрепата
на родителите да направи анализ върху това какво става с детето и какво ни
казва то. Дава се пространство, в което личностите срещат и в което всеки има
глас и може да бъде чут.
Автори на
статията:
Марина Кунчева- психолог, психотерапевт; лектор в училище за родители
